Читать «Съкрушени» онлайн - страница 43

Когато Ариа видя лицето на снимката, тя ахна. Олаф.

Момичето преглътна тежко и се зачете в статията. Олаф Гундерсон, двайсет и една годишен, изчезна от дома си в покрайнините на Рейкявик в нощта на четвърти януари.

Сякаш всичко се беше случило преди векове. Ариа се опита да си спомни. Нямаше представа какво беше правила на четвърти януари. Сигурно си беше почивала — все още бяха във ваканция. Скучаеше без Ноъл — семейството му беше отишло в Швейцария на ски.

Тя продължи да чете. Заподозрян е в незаконна дейност, защото апартаментът на господин Гундерсон е бил претършуван и на пода е имало кръв. След проведените от полицията разпити, местните са заявили, че предишната вечер господин Гундерсон, който е бил „нещо като отшелник“, е участвал в шумна свада, макар да не са успели да идентифицират другия участник в спора.

Миналото лято господин Гундерсон беше обвинен в нахлуване в имението „Бренън“ и кражбата на картината „Звездна нощ“ на художника Винсент Ван Гог, макар че при първоначалните разпити господин Гундерсон твърдеше, че не е направил нищо такова. При претърсването на дома му картината не се появи и една от теориите гласи, че господин Гундерсон я е взел със себе си след нападението. Обявено е всенародно издирване както на трупа му, така и на безценната творба, но все още нищо не е открито.

Зави й се свят.

Тогава забеляза надрасканите с червено думи в самия край на листа. Погледни в дрешника. Някой беше нарисувал голяма дебела стрелка, сякаш Ариа не знаеше къде се намира дрешникът й.

Треперейки, тя се обърна и тръгна към затворената врата на дрешника. Някой беше влизал в дома й. Може би все още беше тук. Трябваше ли да се обади в полицията? И да им каже… какво?

Тя стигна до вратата и я отвори. Ризите и роклите й висяха на закачалки. Обувките й лежаха подредени на стойката им. Но там, на прашния дървен под, имаше навито на руло платно. Ариа го вдигна с треперещи пръсти и свали ластичето, с което беше прихванато. Пред очите й се разгъна познатата картина, освободена от тежката си рамка. Видя характерните спирали и приличащите на комети звезди. И там, в ъгълчето, видя познатия подпис, който накара дъхът й да спре: ВАН ГОГ.

Тя изпусна картината на пода. Когато платното отскочи от прашното дърво, отнякъде се изсипа малко късче хартия. То падна с надписа нагоре и Ариа успя да го прочете, без дори да го докосва с пръст:

Скъпа Ариа,

Не действа ли видът на качественото изкуство наистина освобождаващо?

А.

9.

Спенсър никога не е обичала правилата…

Спенсър надникна през еркерния прозорец на каталожната къща в Чествю. Над дърветата, от другата страна на улицата се издигаше каменна макменшън. Една патица се придвижваше, поклащайки се, в посока към водата. По пътя премина кола, но не забави ход, за да свие към къщата.

Тя не искаше да се връща отново тук — достатъчни й бяха притесненията първия път, когато открадна ключа от господин Пенитисъл. Освен това трябваше да пише есе по история, имаше домашно по математика и няколко потенциални кавалери за бала, на които трябваше да се обади — като например Джеф Гроув от екипа на годишника, макар че идеята не я въодушевяваше особено, и, разбира се, Андрю, въпреки че можеше да си представи тона на гласа му, сякаш казва „знаех си, че пак ще ме потърсиш“, макар той да беше онзи, който я заряза. Но сутринта Ариа се беше обадила на временните телефони на момичетата и им беше казала „Не пак“. Така че отново трябваше да се съберат в паник-стаята.