Читать «Съкрушени» онлайн - страница 40

Да, той беше познавал Али — и двете Алита. Дори в края на седми клас известно време беше излизал с Тяхната Али, но тя беше скъсала с него след две срещи, може би защото харесваше Иън Томас.

Когато Ариа отново вдигна глава, на екрана се беше появила Пени.

— Освен това ще ви съобщя вълнуващата новина за това кой е избран за отговорник по декорацията на бала. На тайна среща с учителския състав на „Роузууд дей“, учениците и нашите щедри спонсори, беше решено, че тази година главният отговорник за осъществяването на темата „Звездна нощ“ ще бъде… Ариа Монтгомъри!

Всички се обърнаха и зяпнаха Ариа. Тя примигна, вперила поглед в телевизора. Пред очите й се завъртяха спиралите от „Звездна нощ“ на Ван Гог, придружавани от техно парче. След това се появи нейна снимка от предишната година. „АРИА МОНТГОМЪРИ — пишеше най-отдолу. — ОТГОВОРНИК ЗА ДЕКОРИТЕ НА МАЙСКИЯ БАЛ“.

— Поздравления! — Девън Арлис я потупа по гърба. — Адски ти завиждам.

— Мога ли да ти помагам? — попита въодушевено Колийн Бебрис, макар че тя беше едва второкурсничка.

— Това е страхотно! — Пред очите на Ариа се появи лицето на Ноъл. — Винаги си искала да бъдеш отговорничка по декорите, нали?

— Н-но аз не съм кандидатствала — изтърси Ариа.

Ноъл се намръщи.

— Не искаше ли?

Ариа преглътна с усилие.

— Аз… — Не много отдавна умираше от желание да стане отговорник. Но сега последното нещо, с което искаше да се занимава, бе да създава огромен стенопис на „Звездната нощ“.

Мислите й се върнаха към онази нощ в Исландия. След като Хана я хвана да се целува с Олаф, тримата се върнаха, залитайки, в бара. Ариа беше сигурна, че веднага щом стъпи вътре, Ноъл щеше да разбере… но той си приказваше с две руси мацки от Полша. Момичетата караха него и Майк да произнасят разни думи с американски акцент; всеки път, когато Ноъл казваше нещо, момичетата се смееха и тръскаха гърдите си. Изобщо пукаше ли му дали Ариа се е хванала с някой друг? Дали тя изобщо означаваше нещо за него?

Онази нощ тя искаше да докаже нещо на себе си. Че все още е част от този свят. Че все още е Исландската Ариа. Тя хвана Олаф за ръката и прошепна:

— Нека да откраднем онази картина, която е заключена в имението.

Олаф примигна.

— Сериозно ли говориш?

— Да! — Ариа подскочи. — Ще бъдем крадци на изкуство! Ще се обадим на вестниците и ще кажем, че сме я спасили, за да я изложим в музей! Може да направим наш собствен музей!

Олаф се усмихна и край очите му се образуваха бръчици.

— Толкова си сладка, когато се развълнуваш.

— Тук не става въпрос дали съм сладка или не! — извика Ариа. — Ще го направиш ли?

Олаф погледна към Ноъл, сякаш искаше да каже: „Нали няма да повикаш и приятеля си?“. След това сви рамене.

— Какво пък, по дяволите.

Двамата изчакаха още един час — по това време Ноъл вече беше започнал да говори нечленоразделно и заедно с Майк и Хана се приготвяха да се връщат в пансиона. Ариа тръгна с него, но след това каза, че е забравила нещо в бара и трябва да се върне. Ноъл отиде, залитайки, до леглото, без дори да я попита какво. Ариа изтича в съседната уличка, където Олаф я чакаше в джипа си. Той я взе в прегръдките си; дъхът му миришеше сладко, а не на алкохол — Ариа внезапно осъзна, че младежът цяла вечер беше стоял на една бира.