Читать «Съкрушени» онлайн - страница 28

— Баба ми имаше също такава, само че по-голяма.

— О, страхотно. Винаги съм харесвала тази картина — отвърна бързо Спенсър. „Успокой се“, смъмри се тя на ум.

— Така. — Фуджи извади чифт очила от чантата си и ги сложи на носа си, след което отново прегледа записките си. — Срещали ли сте госпожица Кларк, докато бяхте отседнали там?

Спенсър се спогледа с останалите. Предишната вечер бяха обсъдили това набързо, докато разговаряха по телефона, но внезапно съзнанието й се оказа празно.

— Може да се каже — отвърна тя след момент. — Разменихме няколко думи, нищо важно.

Фуджи свали очилата си и пъхна едната от дръжките в устата си.

— Можете ли да ми кажете за какво?

Стомахът на Спенсър се сви.

— Тя мислеше, че й изглеждаме познати. Като отдавна изгубени сестри.

Фуджи наведе главата си на една страна. Обеците й във формата на капки се разклатиха.

— Това е доста странно.

Спенсър сви рамене.

— Беше пила доста.

Фиджи записа нещо в тетрадката си и се обърна към другите момичета.

— А вие спомняте ли си Табита?

Емили кимна.

— Танцувахме наблизо. — Тя преглътна тежко.

Фуджи се обърна към Хана и Ариа и двете отговориха, че са се разминавали с Табита, но не са разговаряли по-сериозно. Фуджи не ги накара да обясняват по-подробно за какво са говорили, затова Емили не спомена странно познатата гривна, която Табита носеше, Ариа не каза нито дума за това как Табита беше намекнала, че баща й изневерява, а Хана не й каза, че Табита е знаела за миналото й като загубенячка.

Всички отговаряха отчетливо. Ако Спенсър наблюдаваше отстрани разговора, момичетата щяха да й се сторят искрени. Малко стреснати и тихи, но това беше нормално: момиче, с което са се срещали, е било убито само на няколко метра от мястото, където са спели.

Фуджи сложи капачката на химикала си.

— Като че ли много хора ми казват едно и също нещо — Табита очевидно се е появила онази нощ, поговорила е с доста хора. Всички си я спомнят, но никой не може да я свърже с никого. — Тя остави тетрадката си на масата и срещна погледите им. — Освен това чух, че сте се намирали на онзи круизен кораб, който се взриви.

— Точно така — изграчи Спенсър.

— И чух, че сте били до къщата на Гейл Ригс, когато е била убита. — Тя седеше и ги гледаше, без да мига.

Хана кимна леко с глава. Емили се изкашля.

— Винаги се намираме на погрешното място в погрешното време — каза Спенсър.

— Като че ли сте изкарали две доста трудни години, момичета. — На лицето на Фуджи се появи тъжна усмивка. — Маниаците по теориите на конспирациите сигурно са във възторг от вас. Може да кажат, че сте прокълнати.

Момичетата се засмяха, макар смехът им да бе безжизнен и пресилен. Когато Фуджи ги изгледа многозначително, всичките настръхнаха. Ами ако А. вече й беше разказал всичко? Ами ако тя просто си играеше с тях и ги чакаше да се подхлъзнат?

Но тогава жената притисна длан към тетрадката си и се изправи.

— Благодаря ви за отделеното време, момичета. Ако се сетите още нещо, обадете ми се.