Читать «Опасни тайни» онлайн - страница 108

Ема положи ръка върху неговата.

— Всичко е наред — рече тихо тя. — Аз го поканих. Няма проблем, гарантирам ти. И искам да знаеш, че той не ме изостави онази нощ в каньона. Просто получи нараняване и трябваше да отиде в болницата. Аз го накарах да си тръгне.

Господин Мърсър изгледа подозрително Теър.

— Добре. Но да знаеш, че те държа по око! — рече той, сочейки момчето с лопатата, след което се запъти към джипа си, който беше паркиран пред съседния магазин.

Когато Теър седна до Ема, той изглеждаше доста стреснат.

— Не съм сигурен, че това е добра идея. Всъщност си мислех да ида в полицията и да им разкажа какво ми се случи в каньона. — Той не сваляше поглед от двайсет и няколко годишния хипстър с филцова шапка на главата, който тъкмо влизаше в кафенето, сякаш го беше страх да стане свидетел на реакцията на Ема.

— Точно затова поисках да се срещнем — отвърна бързо Ема. — Онази нощ не те е блъснал баща ми. Бил е някой друг.

Теър рязко извърна глава към нея и се взря в очите й.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно. Всъщност научих нещо доста шантаво. — Ема отпи голяма глътка от чая си с лед. — Баща ми всъщност е биологичният ми дядо. Жената, с която е бил онази нощ, е родната ми майка. Неговата дъщеря.

Теър се ококори. За секунда изглеждаше така, сякаш не вярваше на нито една нейна дума. Или може би се притесняваше, че това е поредният номер.

— Сериозно говоря — рече настоятелно Ема. — Двамата имали среща, а ние сме ги изненадали.

Теър я гледаше изумено.

— Искаш да кажеш, че истинската ти майка е била в града и не е направила опит да те види?

Сълзи от болка опариха очите на Ема. Толкова пъти си беше представяла как Беки се връща в живота й, намира я, взима я в прегръдките си и й казва, че всичко ще бъде наред. Но след това си спомни за бележката, която майка й беше оставила в закусвалнята. Тя не искаше да има нищо общо с децата си — не беше останала в заведението да я изчака. „Нямам какво да ти дам.“

— Тя просто ме е оставила и повече не се върнала за мен — избъбри Ема, мислейки си за онзи ужасен ден, когато Беки я беше изоставила в дома на съседката. — И все още не иска да ме види. — Една сълза се търкулна по бузата й.

Теър се наведе напред и я прегърна.

— О, Сътън.

— Няма нищо — рече тя и избърса сълзите, които мокреха бузите й.

— Лоръл знае ли за това? — попита тихо той.

Ема поклати глава.

— Не. И мама също не знае какво се е случило. — Стомахът й внезапно се сви. — Не можеш да кажеш на Лоръл! Трябва да ми обещаеш, че ще си мълчиш!

— Сътън — рече тихо той. — Знаеш много добре, че можеш да ми вярваш. — Той впери поглед в нея. — Но какво означава това? Кой ме е блъснал с колата?

— Не знам — промърмори Ема. — Сигурен ли си, че зад волана е седял мъж?

Теър присви замислено очи.

— Май не съм много сигурен — отвърна бавно той.

— Просто предположих, че е баща ти, защото той тичаше след нас. Всичко се случи толкова бързо. Мисля, че беше човек с тъмна коса, но така и не можах да видя лицето му.

Ема потрепери. Дали беше просто някой крадец… или беше някой, който бе свързан със случая?