Читать «Опасни тайни» онлайн - страница 107

Надявах се нещата да не се променят.

— Сътън? — Гласът на господин Мърсър сепна Ема. Тя вдигна глава от компютъра и го видя да върви към нея по паркинга, понесъл нова лопата в ръка.

— Здрасти, татко — рече тя, успокоена. Предишната вечер се беше обадила в болницата и беше получила потвърждение, че в нощта, когато Сътън е била убита, той е бил в операционната. Чувстваше се страхотно, че вече не се налага да се страхува от появата му, а може да го посреща с отворени обятия.

На мен ли го казваш?

Господин Мърсър застана до масата и прокара пръсти през прошарената си коса.

— Майка ти каза, че ще бъдеш тук. Трябва да се позанимавам с плевелите, но си мислех, че ако не си заета, по-късно можем да се разходим към планината. Да проучим някой друг каньон, където не сме били досега.

Ема не можа да сдържи усмивката си. Това й прозвуча като таен код, че двамата ще си поговорят повече за Беки. Предишната вечер бяха провели един дълъг разговор и Ема беше научила много нови неща за нея. Като например, че като малка е изгледала Пепеляшка пет пъти един след друг, защото й харесвало как феята — кръстница превърнала момичето в принцеса. Колко много обичала прасковен сладолед, който беше любимият и на Ема. Колко обичала училището някъде докъм осми клас, когато изведнъж се променила, и как в гимназията избягала от вкъщи… и се върнала бременна.

Но Ема искаше да зададе още много въпроси за неща, за които досега не се беше осмелявала да пита. Като например защо лицето на господин Мърсър помрачняваше всеки път, когато Ема се опитваше да говори с него за неприятностите, в които се забърквала Беки. Или пък защо госпожа Мърсър не искаше да има повече нищо общо с нея. Беки й беше дъщеря — как можеше да е толкова коравосърдечна? Или може би Беки й беше причинила нещо толкова ужасно, че госпожа Мърсър просто не можеше да й го прости?

— С удоволствие — отвърна Ема. Тъкмо се накани да предложи пътеката Каталина, за която й беше говорила Мадлин, когато едно синьо беемве отби от главния път. Ема се обърна, за да види как колата на Теър паркира пред кафенето.

Господин Мърсър присви очи. Когато Теър го видя, пребледня и Ема си помисли, че може би ще обърне и ще си тръгне. Но той дръпна спирачката и угаси двигателя. Шофьорската врата се отвори, той слезе от колата и тръгна към Ема.

Господин Мърсър впери поглед в него.

— Мисля, че ти казах да стоиш далеч от него, Сътън — рече той и стисна здраво лопатата. Допреди ден постъпката му сигурно щеше да накара Ема да откачи, но сега, след като тя вече знаеше истината, дори й стана смешно: дядо й, стиснал лопата в ръка, се кара на някакво момче, за което смята, че носи само неприятности.