Читать «Ранима близост» онлайн - страница 218

— Добре де, хората може и да не забравят — съгласи се нетърпеливо Прауст, сякаш ставаше дума за дребен детайл. — Но ти си добър полицай и не си направила нищо нередно.

Джайлс Прауст — решен да проявява оптимизъм? Е, това се казва събитие.

— Тогава защо ще правят официално разследване? — попита Чарли.

— Това решение не е мое. Виж, ще приключи, преди да разбереш. Между нас да си остане, въпрос на чиста формалност и… имаш пълната ми подкрепа.

— Благодаря, сър.

— И… всички други… също искат да… — Снежния човек очевидно не се сещаше как да вмъкне въпроса за Саймън в разговора. Поигра с ръкавелите си, после взе ламинираното меню и старателно се зачете.

— Какво ви каза Саймън да кажете? — попита Чарли.

— Ти защо не искаш да го видиш? Човекът не е на себе си.

— Не мога.

— Може да говориш с него по телефона.

— Не. — Щом се споменеше името на Саймън и Чарли започваше да губи присъствие на духа.

— С имейл? — Прауст въздъхна. — Върни се на работа, сержант. Първите няколко дни може да е неловко, но после…

— Неловко? Кошмарно е точната дума. А после, следващите дни също ще е кошмарно. Всеки ден ще е кошмарен, докато се пенсионирам. А дори и тогава… — Чарли млъкна, защото усети, че гласът й бе започнал да трепери.

— Не мога да се справя без теб — настоя Прауст.

— Може да ви се наложи.

— Е, да, ама не мога! — Беше го ядосала.

Млада руса сервитьорка е татуирана на рамото пеперуда застана до масата.

— Да ви донеса ли нещо? — попита тя. — Чай, кафе, сандвич?

— Имате ли зелен чай? — попита Прауст. Като му отговориха с „не“, той извади едно пакетче от джоба на сакото си.

Чарли неволно се усмихна, като видя как сервитьорката се отдалечава, понесла пакетчето с протегната далеч от тялото си ръка, все едно носеше мъничка тиктакаща бомба.

— Носите си чай?

— Ти настоя да се срещнем тук и аз предположих най-лошото. Сега сигурно ще ми сложи мляко и захар. — Прауст отново съсредоточи вниманието си върху Чарли. — Защо ме накара да донеса това? — потупа той книгата, която бе оставил на масата.

— Искам да проверите една дата: девети август. Когато говорехме за сватбения подарък за Гибс, вие споменахте нещо за датната линия на слънчевия часовник: че всяка година отбелязва две дати, а не една. Вярно ли е това?

Очите на Прауст се стрелнаха към подпряната на стената голяма каменна плоча с метален триъгълник по средата. Погледът му се задържа там няколко секунди, после се върна обратно към Чарли.

— Да, оказва се, че всяка дата си има близнак по някое време през годината. В тези два дни деклинацията на слънцето е абсолютно една и съща.

— Ако едната дата е девети август, коя ще е другата? Кой е нейният близнак?

Прауст отвори книгата на съдържанието, намери необходимата страница и се загледа в таблицата.

— Четвърти май.

Сърцето на Чарли подскочи. Права беше. Оказа се, че налудничавото й предположение изобщо не е налудничаво.

— Денят, в който умря Робърт Хауърт — отбеляза Прауст делово. — А какво е станало на девети август?

— Рожденият ден на Робърт Хауърт — отвърна Чарли. Какво беше казала Наоми? Защото тогава е започнало всичко.