Читать «Ранима близост» онлайн - страница 210

Крача из стаята ти и нервно мачкам възглавницата.

— Знам какво е да правиш планове и после някой да ги осуети, Робърт. Разбирам го много добре. И аз обичам да правя планове. А ти си толкова старателен, обмисляш всеки детайл. Господи, как ли си се подразнил, когато твоите откровения са се отразили на Джулиет по начин, който никога не си очаквал. Вместо по-слаба, станала по-силна. Не се сринала, не се превърнала в безпомощна развалина. Взела каменната подпирачка и те треснала с камъка по главата. Дори не извикала линейка след това, просто те оставила да лежиш и кръвта ти да тече. Оставила те е да умираш. Не бих могла да я виня.

Гърлото ми гори. Няма да мога още дълго да говоря. Но и не мога още да спра. Горях от нетърпение да ти кажа всичко, да го излея от себе си.

— Прекалено си вглъбен в собствените си мисли, прекалено си затворен в собствения си малък свят — продължавам аз. — Е, не сега, сега нямаш особен избор, предполагам. Имах предвид преди. И понеже си вторачен в себе си, не си преценил правилно Джулиет. Тя веднъж вече се е сривала. Преживяла е тежка нервна криза. Била е неуверена и плаха през всичките години, докато си бил женен за нея. Единственият път за нея е бил нагоре, Робърт — как не си го разбрал? Как не ти е дошло наум, че човешките същества са доста издръжливи, особено такива като Джулиет и мен, които са израсли в любящи семейства в безопасна среда. Когато си показал на Джулиет какво извратено същество си в действителност, шокът е бил достатъчно голям, за да преобърне всичко в мозъка й. Осъзнаването, че нейният спасител е всъщност врагът й, я е мотивирало да отвърне на удара с удар така, както нищо друго не би могло да я мотивира.

Клепачите ти мръдват.

— Питаш ме от къде знам всичко това ли? Знам, защото същото се случи и с мен. Когато открих истината, когато подредих мозайката, осъзнах колко е глупаво да вярваш, че някой друг може да те спаси. За първи път, откакто брат ти ме изнасили, ми се прииска да се боря, сама. Другите хора те подвеждат и те лъжат, а най-много тези, които уж те обичат — това си мисли Джулиет сега. Така възприема света. Ти превърна и нея в чудовище, чудовище, което нехае за нищо, дори за себе си.

Смея се.

— Тя можеше да ми каже всичко, което знае за теб, но не пожела. Вместо това го използва, за да ме измъчва. Въпреки че знае какъв уродлив извратен и болен тип си, тя продължава да ме мрази, задето съм се опитала да й открадна съпруга — милия, чувствителния съпруг. Сигурно ти се струва странно. На мен обаче не. И в моята глава, също като в нейната, съществуват двама Робърт. Това навярно е най-лошото, което си ни сторил. Остави ни да скърбим по загубата на човек, който никога не е съществувал. И макар да знаем това, продължаваме да го обичаме.