Читать «Ранима близост» онлайн - страница 209

Ти не дойде, но ако се беше появил, ако планът ти се беше осъществил, щеше да носиш куфар. Щеше да ми кажеш, че си оставил Джулиет, и да ме помолиш да дойдеш да живееш с мен. Какво ли щях да ти отговоря? — смея се горчиво. Сълзи текат по ръката ми и по възглавницата. Непрекъснато се стичат по лицето ми, но не съм тъжна. Ядосана съм, толкова съм ядосана, че напрежението в главата ми пълни очите ми със сълзи.

— Какво каза на Джулиет? Как й поднесе новината? Ако не греша — а аз съм убедена, че не греша, — сигурно си изчакал, докато двамата си легнете. Качи ли се върху нея въпреки протестите й, че е уморена? Това навярно я е смутило. Винаги си бил толкова нежен с нея — какво става сега? Изведнъж няма и следа от твоята нежност. Тя не може да те познае, ти не си онзи Робърт, когото е познавала и обичала, мъжът, за когото се е омъжила. Изнасилил си я, както винаги си знаел, че ще направиш един ден, както си го планирал от самото начало. Само дето ти е било много по-хубаво, отколкото с Пру Келви, защото Джулиет те е допуснала в ранима близост. Видял си ужасната болка в очите на Джулиет и си знаел, че цялата болка е свързана с теб.

Но и това не ти е било достатъчно, защо да се задоволяваш само с изнасилването, като си могъл да я нараниш още повече. Искал си да я накараш да направи връзка между това мъчение и предишното — в бунгалото на Греъм. — Треса възглавницата пред неподвижното ти лице. — Виждаш ли колко много знам? Не си ли впечатлен? За теб е било важно Джулиет да разбере целия ужас на стореното от теб, докрай да осъзнае, че си я предал и измамил. Как ли си го направил? Сигурно си повторил думите на Греъм: „Искаш ли да загрееш преди представлението?“ Или нещо такова. Това трябва да е бил мигът на твоето върховно щастие — когато си видял как шокът разширява очите й, по лицето й се изписва неразбиране. И после какво? Освен изнасилването. Каза ли й, че я зарязваш заради мен, заради друга жертва на брат ти? Каза ли й всичко, включително и това, че възнамеряваш през следващите няколко години да съсипеш моя живот по същия начин, по който си разрушил нейния: като първо се ожениш за мен и ме дариш с идилично щастие, а после ме унищожиш, когато си осигуриш поредната жертва на Греъм, която ще заеме мястото ми?

Цялото ми тяло се тресе и се поти. Доближавам лицето си непосредствено до твоето.

— Съмнявам се — отговарям аз на собствения си въпрос. — Ти би искал тя да си мисли, че е единствената, която искаш да нараниш така. Не би й предоставил утехата да знае, че не е сама в нещастието си. Не, казал си й само, че я зарязваш заради друга жена. Повече нищо не си й казал за мен. Но затова пък си й разказал всичко друго — че мъжът, който я е изнасилил, ти е брат, че това е част от семейния бизнес. С всеки дребен детайл на нея й е ставало все по зле, а на тебе — все по-добре.

Само дето си допуснал грешка. Огромна грешка, както се оказва, иначе нямаше да си в това състояние сега. Мислел си, че Джулиет ще се срине, когато разбере истината. Мислел си, че ще можеш да си излезеш от онази ужасна къща и ще оставиш една разтреперана развалина, толкова съсипана, че няма да има сили нито да отиде в полицията, нито да направи каквото и да било е информацията, която си й дал. Нали не е съобщила за първото изнасилване? Защото не е могла да се пребори със срама. Разчитал си, че срамът ще й попречи да съобщи и за второто. Пък и кой ли щеше да й повярва? Внезапно ще се яви и ще твърди, че е била изнасилена, при това неведнъж, а два пъти, и то втория път — от своя предан съпруг. Ако беше казала на някого, ти щеше да се правиш на озадачен и загрижен за психическото й здраве.