Читать «Ранима близост» онлайн - страница 11

— Ето на — обади се Селърс и вдигна брадичка към екрана. — Дали да не разпечатам този материал сега? Какво мислиш? — Явно си въобразяваше, че работи с Гибс. Само дето Гибс дори не гледаше в екрана. Мотаеше се малко встрани от Селърс и си гризеше ноктите. Чарли си помисли, че й прилича на тийнейджър, решил да се прави на отегчен пред възрастните. Ако не беше толкова явното му притеснение, Чарли сигурно щеше да реши, че лъже за предстоящата сватба. Коя ли би се омъжила за такъв мрачен нещастник?

— Гибс — сгълча го Чарли, — медитирай през свободното си време. Сега се захващай за работа.

— Същото се отнася и за теб. Да не би аз да се обаждам на сестра си? — изведнъж изригна той. Чарли се втренчи в него — не повярва на ушите си.

Селърс поклати глава.

— „Как да си улесним живота“ от Кристофър Гибс — промърмори той, играейки си с вратовръзката, която както обикновено бе твърде хлабава около врата му с прекалено стегнат възел, виснал ниско като медальон. Приличаше на рошав мечок. Чарли се зачуди как може Селърс, който бе по-едър, по-дебел, по-шумен и физически по-силен от Гибс, да изглежда толкова добродушен? Гибс беше нисък и слаб, но у него имаше някаква жестокост, сякаш я таеше в себе си под налягане, като вещество, вкарано в прекалено малък контейнер. Гибс беше много подходящ, когато се налагаше да се сплашва някой. Самата Чарли бе положила доста усилия да не се стряска от него.

Сега Гибс се нахвърли срещу Селърс.

— Я си затваряй устата.

Чарли изключи телефона и го хвърли в чантата си. Оливия щеше да се опита да й звънне точно когато няма да може да й отговори, защото ще е заета с оня разпит, а когато успее да й се обади, сигурно щеше да е излязла пак — всеки път така ставаше.

— Очаквай продължение — заяви тя на Гибс с леден тон. Не можеше да се разправя сега с него.

— Спокоен ден утре, сержант! — викна весело Селърс за довиждане. Това беше код — в смисъл: „Не бъди много сурова с Гибс, моля те.“ Ама не е познал.

Чарли излезе в коридора и на безопасно разстояние от залата на Криминалния отдел спря. Извади огледалце от чантата си и го отвори. Хората говорят за дни, в които косата ти не изглежда добре, но никога не споменават за дните, в които лицето ти изглежда зле, а за Чарли денят беше точно такъв. Кожата й изглеждаше отпусната, извивките на лицето й — грозни. Трябваше да яде повече, да направи нещо, за да не й стърчат така ужасно скулите, да позапълни хлътналите си бузи. Имаше нови очила с черни рамки, но и те не можеха да скрият уморените й очи.

Освен това не беше само лицето, колкото и да не й се искаше да мисли за това. В късата й черна коса имаше три бели кичура. А Чарли беше само на трийсет и шест. Е, честно ли е така? И сутиенът не й лягаше добре, нито един от нейните сутиени не й стоеше добре. Преди няколко месеца си беше купила три, защото реши, че са й по мярка, а то се оказа, че хем й стоят хлабаво, хем чашките им са твърде малки. И досега не бе намерила време да потърси някакво решение на проблема.