Читать «Лицето» онлайн - страница 53

Повечето хора никога не са чували за Тувалу. Разположена върху девет острова в южната част на Тихия океан, републиката има население едва десет хиляди души и главният й износ се състои от копра и кокосови орехи.

Повечето хора нямат никаква представа какво е копра. Нямаше представа и Фрик. Той се канеше да провери веднага щом научи за Тувалу.

Стаята с влакчетата беше на горния сутерен, в съседство с гаража. Размерите й двайсет на тринайсет метра бяха по-големи от тези на средно жилище.

Липсата на прозорци гарантираше изолирането от реалния свят. Железопътната фантазия царуваше.

Колекцията влакчета беше наредена върху стелажи от пода до тавана покрай двете по-къси стени, с изключение на моделите, които в момента се използваха.

Върху двете дълги стени бяха накачени фантастични картини на влакове. На една от тях локомотив изскачаше от гъста блестяща мъгла със запалена лампа на предницата си. На друг влак пътуваше през окъпана в лунна светлина прерия. Влакове от всякакви епохи препускаха през гори, пресичаха реки, катереха се по планини през дъжд, лапавица, сняг, мъгла, в мрака на нощта, от тях се вдигаха облаци от пушек и от колелата им изскачаха искри.

В центъра на това обширно пространство, върху огромна маса с много крака, бе поставен релефен пейзаж от зелени хълмове, полета, долини, дефилета, реки, езера. Седем миниатюрни села със стотици детайлно изработени постройки се свързваха от селски пътища, осемнайсет моста и девет тунела. Вдлъбнати криви, изпъкнали криви, криви във формата на конска подкова, прави отсечки, наклони бяха покрити с повече железопътни релси, отколкото са кокосовите орехи в Тувалу.

Размерите на тази удивителна конструкция бяха петнайсет на десет метра и човек можеше да обикаля около нея, да вдигне една порта, да влезе вътре и да направи обиколка по една алея, сякаш е великан на почивка в страната на лилипутите.

Фрик беше в разгара на играта.

Той беше разположил цели армии от фигурки на войници по пейзажа и си играеше на влакове и война едновременно. Като се вземат предвид ресурсите, с които разполагаше за тази игра, тя би трябвало да е по-приятна, отколкото беше.

По всички външни и вътрешни контролни станции имаше телефони. Когато зазвъняха с личния му сигнал, той се стресна — много рядко го търсеха по телефона.

Имението се обслужваше от двайсет и четири телефонни линии. Две от тях бяха за алармената система и една — за наблюдението на хотелския тип система за отопление и климатична инсталация. Две служеха за факс и две — за връзка с интернет.

Шестнайсет от останалите седемнайсет линии бяха разпределени между семейството и персонала. Двайсет и четвъртата имаше специално предназначение.

Бащата на Фрик имаше на разположение четири линии, защото целият свят, а веднъж дори и президентът на САЩ, искаше да говори с него. Обаждания за Чанинг или Чан или Чани, че и (от една лапнала по него актриса) за Чичи се получаваха дори когато той отсъстваше от къщи.