Читать «Лицето» онлайн - страница 46

Ала тя не беше щедра по природа, нито изпитваше родителски дълг и ни най-малко не я интересуваха нуждите и удобството му. Той се беше притеснил, че тя може да промени завещанието си и да го обезнаследи завинаги просто заради удоволствието да го направи.

Преди да се пенсионира, майка му бе работила като професор по икономика в университета. Специалността й бяха марксистките икономически модели и вътрешните интриги в катедрата.

Тя не бе вярвала в нищо така, както в праведността на завистта и силата на омразата. Когато вярата й се бе оказала безплодна, тя не се бе отказала от нея, а я бе заменила със сладолед.

Корки не мразеше майка си. Не мразеше никого.

И не завиждаше на никого.

След като бе видял как боговете на майка му я отритват, той ги бе отхвърлил. Той не искаше да остарее и единствената му утеха да бъде любимият му кокосов сладкиш.

Преди четири години той я бе посетил тайно с намерението да я удуши бързо и милостиво по време на сън, но вместо това я бе пребил до смърт с ръжена за огъня в камината, сякаш разиграваше сценарий, започнат от Ан Тайлър в иронично настроение и завършен жестоко от побеснелия Норман Мейлър.

Макар и не планирано, упражнението с ръжена се бе оказало пречистващо. Не че насилието му бе доставило удоволствие. Съвсем не.

Решението да я убие бе взето също така хладнокръвно, както се взема решение за закупуването на акции на компания с нисък риск, и самото убийство бе извършено със същата хладнокръвна експедитивност, с която той би инвестирал на борсата.

Като икономистка майка му трябва да го беше разбрала.

Алибито му беше непоклатимо. Той наследи имуществото й. Животът продължи. Поне неговият продължи.

След изяждането на шоколадовата вафла, той се почувства успокоен от захарта и задоволен от шоколада.

Все още му се искаше да убие Рейнърд, но неблагоразумната привързаност на това желание бе преминала. Щеше да си остави време за внимателно планиране.

Когато дойдеше време за действие, щеше да следва плана си. Този път възглавницата нямаше да се превърне в ръжен.

Той забеляза, че жълтата мушама бе намокрила цялата седалка и въздъхна, но не направи нищо. Корки беше сериозен анархист и не можеше да се вълнува за тапицерията.

А и съзнанието му сега бе заето с Рейнърд. Под суровата си външност Ролф си оставаше един вечен юноша и не бе могъл да устои на изкушението да достави шестата кутия лично. Търсач на силни преживявания.

Глупакът бе решил, че системата от камери за наблюдение по периметъра не съществува просто защото той не бе ги забелязал.

Да не би да смяташ, че няма други планети в Слънчевата система, просто защото не можеш да ги видиш на небето? — бе му се скарал Корки.

Когато Итън Труман, началник на охраната на Манхайм, беше дошъл при него, Рейнърд се бе слисал. По собственото му признание, той се бе държал подозрително.

Корки смачка на топка обвивката от вафлата и я пъхна в торбата за боклук. Ех, да можеше да се отърве и от Рейнърд така лесно!

Изведнъж дъждът заваля още по-силно. Пороят откъсна упорито съпротивлявалите се жълъди от дъба, под който Корки бе паркирал, и ги разхвърля по беемвето. Те затрополиха по купето, със сигурност оставяйки следи по боята, и заподскачаха по предното стъкло, но не го напукаха.