Читать «Лицето» онлайн - страница 315

— Няма да се бавим — обещава Тифон.

Дъни стои с преклонен дух, загледан в пода, през който бе изчезнал трупът му, готов да понесе каквото ще да е страдание, само и само да се освободи от тази непоносима болка, от тези ръфащи угризения.

— Макар че това, което те чака, е ужасно — продължава Тифон, — вероятно нямаше да се чувстваш по-добре, ако не беше приел предложението ми и бе избрал да изкараш хиляда години в чистилището, преди да отидеш… горе. Не беше готов да отидеш направо при светлината. Изгодната сделка, която ти предложих, ти спести досадното чакане.

Асансьорът забавя ход и спира. Избръмчава, за да оповести, че са пристигнали, сякаш са тръгнали към най-обикновено място, като например на работа в делничен ден.

Вратите се отварят и някой влиза, но Дъни не поглежда към новодошлия. Макар да е потресен от ставащото, той все още не е напълно подвластен на ужаса.

При вида на новодошлия в асансьора Тифон изругава бурно, с нечовешка ярост. Гласът му все още може да се разпознае, но е без предишната веселост и чар. Той застава пред Дъни и заговаря с горчив укор.

— Сделката си е сделка. Ти ми продаде душата си, момче, и аз ти дадох повече, отколкото поиска.

Тифон упражнява мощната си воля и необикновената си сила, за да накара Дъни да го погледне.

О, какъв лик!

Какъв лик! Съставен от десетки хиляди кошмари. Лик, който никой простосмъртен не може да си представи. Ако Дъни беше жив, гледката на този лик би го убила, а сега попарва духа му.

— Ти поиска да спасиш Труман и успя — напомня му Тифон с глас, който с всяка дума става все по-гърлен и пропит с омраза. — Каза му, че си ангел хранител. Черен ангел би било по-правилно. Помоли ме само за Труман, но аз ти дадох и пикльото, и Янси. Ти си като надутите холивудски пуяци в бара на онзи хотел, като жената политик и екипът й, които хванах в примката си в Сан Франциско. Вие всички се мислите за достатъчно умни да се изплъзнете от сделките, които сключвате с мен, когато дойде време да изпълните условията, но в крайна сметка всички си плащате. Тук няма разваляне на сделки!

— Излез — казва новодошлият.

Дъни е решил да не го поглежда. Ако има по-страшни гледки от това, в което се бе превърнал Тифон, а сигурно щеше да има една безкрайна поредица от много по-страшни гледки, той няма да обръща поглед към тях по собствен избор, а само ако го принудят, както направи преди Тифон.

— Излез — казва новодошлият по-настойчиво.

Тифон излиза от асансьора и Дъни тръгва след него към съдбата, която си е заслужил и приел, ала вратите се затварят и му препречват изхода и той остава сам с новодошлия.

Асансьорът потегля отново и Дъни е потресен от мисълта, че може да има още по-дълбоки пропасти от тази, в която бе потънал Тифон.

— Разбирам какво ти е — казва новодошлият, повтаряйки думите на Тифон на слизане от Палацо Роспо.

Когато новодошлият бе произнесъл думата „Излез“, Дъни не бе познал гласа му, ала сега разбра чий е този женски глас. Сигурен е, че му играят номер, за да го мъчат, и не вдига очи.