Читать «Лицето» онлайн - страница 305

Итън хукна след колата. Не можеше да я хване. Нямаше никаква надежда.

Но той продължи да я гони, защото не можеше да направи нищо друго. Вече нямаше време да се върне, да вземе ключове и да продължи преследването с друга кола. Докато успееше да излезе от гаража, буикът щеше да е преминал през портата и да е изчезнал в нощта. Той тичаше, тичаше, разплискваше вода от студените локви, размахваше ръце и се опитваше да компенсира тежестта на пистолета в дясната си ръка, защото балансът е много важен при тичането. Тичаше, тичаше, защото ако убият Фрик, Итън Труман също щеше да умре, щеше да умре вътрешно и да прекара остатъка от дните си на този свят в търсене на своя гроб, един ходещ труп, също като Дъни Уислър.

Глава 94

Корки Лапута, доволен, че Робин Гудфелоу действа така дръзко и страховито като истински агент по сигурността, напускаше имението както бе възнамерявал — в една от колекцията от скъпи стари модели коли на актьора. Усложнението със спуканата гума нямаше да наложи смяна на плана. То беше просто едно дребно препятствие.

Беше трудно да управлява колата, кормилото го дърпаше настрани, но като познавач на хаоса и майстор на безредието той посрещна това предизвикателство с удоволствието, познато на всяко дете, опитвало се да управлява автомобилче на площадка за картинг. Всяко криволичене и поклащане го изпълваше с възторг.

Трябваше само да премине с буика през портата и да се добере до акурата, паркирана на три преки от имението. От там бързо щеше да стигне до къщи. Само след половин час този глезльо щеше да се запознае със смрадливеца, щеше да изпита ужаса на това, което го очакваше, а именно безкрайното мъчение и кариерата на медийна звезда.

Ако нещо по пътя се объркаше, ако за първи път хаосът откажеше да служи на Корки, той по-скоро щеше да убие момчето, но нямаше да го предаде на никого. Не би заменил малкия Манхайм дори за да спаси собствения си живот. За страхливците нямаше място в смелия път на борците, които щяха да съборят сегашния строй и да издигнат нов свят от руините.

— Само някой да ме спре, веднага ще ти пръсна мозъчето — бум, бум, бум — и ще те направя най-големия обект на световен траур от времето на принцеса Даяна — обеща на детето той.

Корки зави край къщата. На известно разстояние пред фасадата на къщата вляво се намираше езерцето, заобиколено от алеята. Той все още караше по нея и само след четирийсет-петдесет метра щеше да поеме по главната алея.

Отпред на пътя, но извън обхвата на светлината от фаровете, се случи нещо толкова странно, че Корки изкрещя от изненада, а когато фаровете осветиха препятствието пред него и той го видя, го обзе ужас. Той така рязко натисна с крак спирачката, че колата се завъртя около оста си.

* * *

Молох бе казал, че ще пръсне мозъка на Фрик, но Фрик имаше по-голям проблем, защото сърбежът между плешките му този път не беше въображаем, а реален и бързо се разпространяваше към тила му.

Той очакваше да получи пристъп в момента, в който го напръскаха в лицето, но може би препаратът, който Молох го бе използвал, имаше странично действие, което бе забавило астматичната реакция. Но ето че пристъпът настъпи сега, при това бурно.