Читать «Лицето» онлайн - страница 271

Единственото неразтребено място на първия етаж беше масата в трапезарията. Пет свитъка с чертежи или скици, завързани с ластик. Лупа с дълга дръжка. Тефтерче с жълти редове. Две химикалки — една червена, една черна. Макар че не бяха прибрани, тези вещи бяха подредени една до друга по права линия.

Като се убеди, че на този етаж няма неприятни изненади, Хазарт се качи на горния. Беше сигурен, че с действията си дотук би привлякъл внимание, ако имаше някой вкъщи, затова продължи, без да се прикрива, и светна лампата в коридора на втория етаж.

Главната спалня беше близо до стълбището. Тя също се оказа почти стерилна и стряскащо подредена.

Ако Лапута бе убил майка си и Мина Рейнърд и ако си бе запазил нещо за спомен не от жените, а от насилието, той най-вероятно би избрал някое от бижутата им, като например гривна, медальонче или пръстен. Навярно най-доброто, на което човек би могъл да се надява, бе окървавени дрехи или кичури от коса.

Често някой с обществено положение, с престижна работа и материално обезпечен, в случай че бъде тласнат да извърши едно-две убийства, не би запазил нищо за спомен. Водени не от яростта на безумието, а от желанието за финансова облага или ревност, този тип убийци не изпитваха необходимост да преживяват отново и отново престъпленията си в ярки подробности с помощта на сувенири.

Хазарт имаше чувството, че Лапута ще се окаже изключение от това правило. Необичайната жестокост, с която Джъстин Лапута и Мина Рейнърд бяха пребити, подсказваше, че в почтения гражданин живееше нещо по-лошо от хиена, а именно един господин Хайд, който преживяваше многократно зверските си престъпления не само с наслада, а и с радост.

Дрешникът беше подреден с казармена прецизност. Няколко кутии на рафтовете над закачените дрехи привлякоха вниманието му. Той се постара да запомни положението на всяка, преди да я помести, с надеждата, че ще може да я върне точно там, където е била.

Докато търсеше доказателства, се вслушваше в шумовете на къщата и поглеждаше часовника си прекалено често.

Чувстваше, че не е сам. Може би защото на цялата задна стена на дрешника имаше голямо огледало, което постоянно отразяваше погледа му и движенията му. А може би не беше точно така.

Глава 81

В дъжда и мъглата развалините на къщата напомниха на Корки последната сцена от Ребека на Дафни дю Морие — величественото имение Мандърлей, пламнало в нощта, мастиленото небе, обагрено в алено, сякаш оплискано с кръв, и пепел на крилете на вятъра.

Развалините високо тук в Бел Еър не бяха опожарени, нито пък духаше вятър, разнасяйки пепел, но въпреки това Корки се развълнува от гледката. В купищата отломки той виждаше символ на големия хаос, който щеше да настъпи в бъдещето.

В миналото това е било благородно имение, в което са се правели увеселения за богатите и знаменитите. Сградата бе построена в стила на френски замък, с елегантни пропорции и изящна изработка, и се бе извисявала като паметник на стабилността и на изискания вкус, развиван в продължение на векове.