Читать «Убийствена жега» онлайн - страница 3

— Какви са тези ухапвания?

— Допускам, че следите са постмортем. Виждате ли раните по ръцете и дланите? — попита той и посочи отпуснатите до тялото ръце. — Това не са ухапвания от животно, а защитни рани, нанесени с хладно оръжие, бих казал нож или отварач за кашони. Ако е бил още жив, когато го е нападнало кучето, щеше да има ухапвания по ръцете, а няма. Виж това — той коленичи до тялото, а Хийт клекна до него, вперила поглед в скрития в гумена ръкавица пръст, с който патоанатомът сочеше към дупка в тениската на убития.

— Прободна рана — констатира Ники.

— Ще разберем със сигурност след аутопсията, но се обзалагам, че това е причинило смъртта. Кучето просто е ровело в боклука. — Той замлъкна. — Освен това, детектив Хийт…

— Да?

Тя се втренчи в него, чудейки се какво още има да й съобщи.

— Ужасно ми хареса статията за вас в последния брой на „Фърст Прес“. Поздравявам ви.

Стомахът на Ники се върза на възел, но тя благодари и бързо се отдалечи, заставайки до Роули и Очоа.

— Някакви документи?

— Никакви — отвърна Очоа. — Няма портфейл, нито лична карта.

— Униформените обикалят квартала — каза Роули.

— Хубаво. Някакви свидетели?

— Още не — отвърна Роули.

Хийт наклони глава на една страна и огледа апартаментите в небостъргачите от двете страни на „Бродуей“. Очоа предвиди въпроса й.

— Проверяваме апартаментите, които гледат към улицата, за да разберем дали някой не е видял или чул нещо.

Тя наведе очи към него и леко се усмихна.

— Браво. Освен това проверете дали в магазините са забелязали нещо. В пекарната сигурно е имало служители още рано-рано. И не забравяйте камерите за наблюдение. Ако извадим късмет, онази в бижутерския магазин отсреща може да е записала нещо. — Тя посочи с глава нагоре по улицата, към някакъв мъж, чиито пет вързани кучета бяха замръзнали на команда „седни“.

— Кой е този?

— Той е открил тялото, обадил се е на 911 в 5:37.

Ники го разгледа — беше около двадесетгодишен, със стройна фигура, тесни дълги джинси и драматичен шал.

— Нека да позная — АМТИТН.

Като нюйоркски полицаи от управление в Горен Уест Сайд, с екипа й си имаха кодови названия за някои от типажите, които живееха и работеха там. АМТИТН означаваше актьор-модел-танцьор-и-т.н.

— Почти, следователю — Очоа погледна в тефтера си и продължи: — Господин Т. Майкъл Дав, следва актьорско майсторство в университета „Джулиард“, натъкнал се на трупа, докато кучето го хапело. Казва, че неговите го нападнали едновременно и то побягнало.

— Ей — каза Хийт. — Какво значи „почти“, той си е актьор.

— Да, но е актьор, който разхожда кучета.

Ники разтвори сакото си, за да прикрие ръката си от зяпачите, и му показа среден пръст.

— Взе ли му показания? — Очоа вдигна тефтера и кимна утвърдително. — Значи приключихме тук — каза тя. И тогава се сети за койота и погледна към младежа. — Искам да го разпитам за онова куче.

Ники веднага съжали за решението си. Беше на десет крачки от кучкаря, когато той извика: