Читать «Убийствена жега» онлайн
Ричард Касъл
Ричард Касъл
Убийствена жега
Едно
Ники Хийт размишляваше за червените светлини и защо те сякаш продължават много по-дълго, когато няма движение. Чакаше на светофара на пресечката между „Амстердам“ и 83-а улица и вече беше минала цяла вечност. Следователката се отзоваваше на първото си повикване за деня и сигурно би могла да включи буркана, за да вземе левия завой, но престъплението бе извършено отдавна, патоанатомът вече беше отишъл на мястото, а трупът нямаше да избяга. Тя използва паузата, за да повдигне капачето на чашата s кафе и да провери дали е изстинало достатъчно. Евтината бяла пластмаса се спука и половината от капачето остана в ръцете й. Хийт високо изруга и захвърли безполезната половинка на килимчето пред пътническата седалка. Точно когато се канеше да отпие и да утоли отчаяната нужда от кофеин, който да разпръсне утринната мъгла в главата й, зад нея писна клаксон. Светофарът най-сетне светеше зелено. Естествено.
Със сръчно движение тя наклони чашата така, че инерцията от завоя да не попари скута и пръстите й с кафе, и зави по 83-а. Точно беше изправила волана, минавайки покрай „Кафе Лало“, когато пред колата изникна куче. Хийт удари спирачките и кафето плисна по полата й, но тя се тревожеше повече за кучето.
За щастие не го удари. Дори не го стресна. Кучето — дребна немска овчарка или смес с хъски — дръзко стоеше насред улицата, без да се движи, като просто се взираше в нея през рамо. Ники се усмихна и му помаха, но то остана на мястото си. Втораченият му поглед я притесни, беше предизвикателен и натрапчив. Очите бяха зловещи и пронизващи, скрити под постоянно навъсени тъмни вежди. Докато разглеждаше кучето, й се стори, че в него има нещо сбъркано. Сякаш изобщо не беше куче. Видя й се твърде дребно за овчарка или хъски, а грубата му козина беше кафеникава, поръсена със сиво. Муцуната беше твърде тънка и изострена. По-скоро като на лисица. Не — това беше койот.
Нетърпеливият шофьор зад нея отново наду клаксона и животното си тръгна. Не панически, а в лек тръс, изпълнен с елегантност, скрита скорост и нещо друго. Арогантност. Тя го наблюдава, докато стигна до другия тротоар, където спря, стрелна я през рамо, като нагло срещна погледа й, и хукна към „Амстердам“. Доста неприятно начало на деня — първо едва не удари животно, после този зловещ поглед. Ники продължи напред, попивайки кафето със салфетки от жабката. Прииска й се тази сутрин да беше избрала черна пола, а не сиво-кафява.
Така и не й беше станало по-лесно да застане лице в лице с труп. Докато седеше зад волана на ъгъла между 86-а улица и „Бродуей“, паркирала зад камионетката на патоанатома, и го наблюдаваше как работи, тя отново си каза, че може би това е хубаво. Той беше приклекнал на тротоара пред общата витрина на магазин за дамско бельо и най-новата пекарна за кексчета за ценители. Меланж от, меко казано, двусмислени послания. Ники не виждаше жертвата — боклукчиите из целия град стачкуваха и до канала се издигаше планина от отпадъци, стигаща до кръста й, която обграждаше немалка част от тротоара и скриваше трупа. Дори в утринния студ тя ясно долавяше миризмата на гниещ двудневен боклук. Купчината обаче представляваше полезна бариера, която ограничаваше зяпачите. По улицата вече сновяха десетина ранни пилета, а зад жълтата лента, опъната до входа на метрото, се тълпяха още толкова.
