Читать «Жега» онлайн - страница 3

— Мъж, анонимен, няма документи, на пръв поглед между шейсет и шейсет и пет. Тежка травма от тъп предмет по главата, врата и гърдите. — Облечената в ръкавица длан на Лорън Пари дръпна найлоновото покривало, за да може приятелката й Ники да огледа трупа на тротоара. Хийт бързо извърна глава и каза:

— Няма лице, затова ще претърсим района за зъби. Иначе, след такъв удар няма много за идентифициране. Тук ли е паднал?

— Там. — Патоложката посочи плота за сервиране на изстудени напитки на около метър — два встрани. Онзи така се бе строполил върху него, че бе прегънал метала. В минутите след падането буйните пръски кръв вече се бяха превърнали в люспи по асфалта. Когато Хийт доближи плота, забеляза, че чадърите и каменните стени също бяха покрити с изсъхнала кръв, топящ се лед и парченца плът. Приближи се колкото можа, без да влияе на сцената, и погледна право нагоре.

— Валят мъже.

Ники Хийт дори не се обърна. Просто въздъхна с име на устните.

— Руук.

— Алилуя. — Той задържа усмивката на лицето си, докато накрая тя го погледна, клатейки глава. Той вдигна рамене. — Е, какво? Няма проблем, не мисля, че може да ме чуе.

Тя се зачуди що за грехове е вършила в предния си живот, за да й се лепне този. Питаше се не за пръв път този месец. Работата бе трудна, дори да я вършиш добре. Добави устат репортер, който си играе на ченге — все едно да прибавиш още няколко часа към денонощието си. Тя отстъпи до продълговатите сандъчета за цветя, които оформяха периметъра на кафенето, и пак погледна нагоре. Руук се присъедини към нея.

— Щях да дойда по-скоро, само че никой не ми се обади. Ако не бях звъннал на Очоа, щях да го пропусна.

— Трагедия след трагедия, а?

— Сарказмът ти ме уязвява. Виж, без достъп не мога да проучвам статията си за най-добрите блюстители на реда в Ню Йорк, а сделката ми с комисаря изрично гласи, че…

— Вярвай ми, знам за сделката. Живея с нейните последствия ден и нощ. Дават ти да се мотаеш около случаите ми, все едно си истински детектив, който между другото така си вади хляба.

— Значи си забравила. Приемам извинението ти.

— Не съм забравила и не чух да съм ти се извинила.

— Досетих се. Излъчваш подтекст.

— Някой ден ще ми кажеш каква услуга си свършил на кмета, за да си издействаш тая работа.

— Съжалявам, детектив Хийт, аз съм репортер, а това е строго поверително.

— Да не си потулил някой репортаж, който го е карал да изглежда зле?

— Да. Боже, как ме караш да се чувствам евтин. Но няма да изкопчиш нищо повече.

Детектив Очоа приключи с разпита на келнера и Хийт му направи знак да дойде.

— Подминах един портиер, който сякаш имаше много лош ден. Отиди да го провериш, виж дали е познавал нашия Доу.

Когато се обърна, Руук бе свил длани в имитация на бинокъл и оглеждаше сградата над кафенето.