Читать «Жега» онлайн - страница 22

В тефтера си Хийт записа само една дума: „Букмейкъри.“

— А и проститутките. Матю имаше определени, хм, предпочитания, които по-добре да не разяснявам — освен ако не поискате, — и задоволяваше нуждите си с висококвалифицирани момичета на повикване.

Руук не се сдържа:

— Комбинацията от тези определения винаги ми е била странна: „висококвалифицирани“ и „момичета на повикване“. Да не би да имат диплома за това? — Заслужи си да го изгледат втренчено и безмълвно, след което промърмори: — Извинявайте. Нататък.

— Мога да ви дам подробности колко бързо се стопяваха парите, но да кажем, че тези и още няколко навика го изцедиха финансово. Миналата пролет трябваше да продадем семейното имение в Хемптън.

— „Стормфол“. — Ники се замисли колко разстроена бе Кимбърли Стар как убийството никога не би се случило, ако били в Хемптън. Сега разбра иронията.

— Да, Стормфол. Няма нужда да ви казвам, при тези пазари, колко бяхме на загуба от продажбата. Купи го някаква знаменитост от риалити-шоу и загубихме милиони. Сумата едва покри частичка от дълговете на Матю. Нещата така се влошиха, че ми нареди да спра да плащам вноските по застраховката му живот, която прекрати противно на съветите ми.

Хийт написа още две думи: „Без застраховка.“

— Г-жа Стар знаеше ли за това? — С периферното си зрение Хийт видя, че Руук се привежда напред в стола си.

— Да, знаеше. Постарах се да не запознавам Кимбърли с по-долнопробните детайли от разходите на Матю, но знаеше за застраховката живот. Присъствах, когато Матю й каза.

— И как реагира тя?

— Каза… — Той направи пауза. — Разбирате, беше разстроена.

— Какво каза, Ноа? Точните й думи, ако ги помниш.

— Каза, „Мразя те. Вече даже мъртъв не ми вършиш работа.“

В колата, докато се връщаха към участъка, Руук подхвана скърбящата вдовица.

— Хайде, детектив Хийт: „И мъртъв не ми вършиш работа“? Говориш как трябва да събираме информация, която ни дава картина. Какво ще кажеш за портрета на Саманта Стриптийзьорката?

— Но е знаела, че мъжът й няма застраховка живот. Къде е мотивът?

Той се ухили и пак я жегна:

— Амин, не знам, но те съветвам да задаваме въпроси и да следваме отговорите.

— Майната ти.

— О, вече ставаш грубичка, когато имаш и друга варианти?

— „Грубичка“ съм, защото си задник. Какво искаш да кажеш с това „други варианти“?

— Ноа Пакстън. Не знаех дали да те полея с кофа студена вода или да се направя, че ми звънят, за да ви оставя насаме.

— Ето затова си писач, който само се прави на ченге. Въображението ти е по-силно от умението да боравиш с факти.

Той сви рамене.

— Е, сигурно съм грешал. — После се усмихна по онзи начин, който я караше да се изчервява. И ето пак, тормозеше се от безсмислици. Тя вкара в ухото си хендсфри устройството и набра Роули.

— Роулс, аз съм. — Позавъртя глава към Руук и заговори с отривист, формален тон, за да не пропусне Руук нищо, макар тя този път наистина да излъчваше подтекст. — Искам да направиш проверка на човека, който се е занимавал с парите на Матю Стар. Името е Ноа Пакстън. Виж какво ще излезе — всякакви нарушения.