Читать «Жега» онлайн - страница 113

— Когато кажеш — каза той.

Без да чака, детектив Хийт спокойно рече:

— Давай.

Очоа й отвори. Ники се завъртя с касата за опора и насочи пистолета си към коридора. Спря, без да сменя стойката си, тръсна глава и измърмори:

— Мамичката му да…

Очоа и Роули също се подадоха, също спряха. Роули тихо каза по радиостанцията:

— До всички, имаме заложник.

На половината път към стълбището стоеше Руук, а зад него се криеше Пакстън, насочил пистолета към главата му. Журналистът направи физиономия и овчедушно предположи:

— Ами, явно е бил Ноа.

20.

— Стига си шавал — каза Ноа Пакстън. Руук понечи да извърне глава, за да каже нещо на нападателя си, но Пакстън натисна слепоочието му с дулото.

— Ох. Стига де.

— Казах да стоиш мирен, по дяволите.

— Прави каквото ти казва, Руук. — Ники не отпускаше пистолета си и държеше на мушка малкото, което се виждаше от Пакстън зад човешкия му щит. Знаеше, че Роули и Очоа правят същото.

Руук вдигна вежди в знак на разкаяние и я изгледа като хлапе, току-що счупило холната лампа с бейзболна топка.

— Много съжалявам.

— Руук, тихо — повтори Ники.

— Отсега нататък ще върша каквото ми кажеш.

— Започни като млъкнеш.

— Окей. — След това се сети, че току-що е продумал и не пропусна да добави поредното извинение.

— Искам да хвърлите пистолетите — каза Пакстън.

— Всички.

Хийт не отказа, защото словесната конфронтация само би донапрегнала ситуацията. Вместо това остави стойката й да даде отговор, а самата тя рече:

— Достатъчно си умен да знаеш, че няма измъкване, Ноа. Защо не го пуснеш и да приключим мирно?

— Има резон, да знаеш — каза Руук. Хийт и Пакстън в един глас му казаха да млъкне.

Лявата ръка на Пакстън стискаше отзад ризата на Руук, за да не избяга. Дръпна го.

— Назад. — Когато Руук не помръдна. Ноа го дръпна по-рязко. — Казах, назад! Точно така, с мен. Леко, леко. — Заситни към асансьора. Когато видя, че тримата детективи се движат напред с неговата скорост, той спря. — Хей, не мърдайте!

Хийт и Роуч спряха, но не се върнаха назад.

— Не ме е страх да го използвам — предупреди ги Пакстън.

— Никой не ти противоречи. — Тонът й бе спокоен, но властен. — Само че не искаш да го използваш.

Пакстън намести пистолета си по-удобно и Руук се приплъзна напред, ала другият мъж го забеляза и отново го дръпна.

— Не бъди идиот. — Ноа отново притисна дулото зад ухото на Руук. — Трябва ми само един куршум. Знаеш ли какво ще ти се случи, ако стрелям?

Руук кимна, доколкото смееше.

— Бъркани яйца.

— Какво?

— Като чук по… Няма значение. Не ми се говори за това.

Продължиха към асансьора. Детективите отново напреднаха в синхрон с тях. Над вратата пишеше, че асансьорът чака на шестия стаж.

Хийт промълви почти недоловимо:

— Роулс.

— Кажи.

— Свали асансьора.

Роули тихо нареди:

— Фоайе, извикайте асансьора незабавно.

Зад себе си Пакстън чу как кабината потегля.

— Какво, по дяволите, си мислите, че правите? — Погледна бързо през рамо: цифрата шест угасна, светна петицата. Не се премести достатъчно, за да даде на Ники да се прицели, но тя успя да направи две крачки напред.