Читать «Нож от блянове» онлайн - страница 3

Еамон Валда не беше едър, но тъмното му изпито лице му придаваше вид на човек, очакващ подчинението като нещо, което му се полага. Застанал широко разкрачен, вдигнал надменно глава — пред-водител от глава до пети, той носеше белозлатия си табард върху позлатения нагръдник — копринен табард, по-пищно извезан от всичко, което някога бе обличал Педрон Ниал. Белият му плащ с широко разпереното на гърдите пламтящо слънце от предено злато също бе от коприна, както и златовезаното бяло палто. Шлемът под мишницата му бе позлатен и инкрустиран с огнено слънце на челото, а на масивния златен пръстен върху ръкавицата със стоманен гръб блестеше огромен жълт камък с всечен в него слънчев изгрев. Поредният знак на благоволение, получен от сеанчанците.

Валда леко се намръщи, щом Галад и спътниците му слязоха от конете и отдадоха чест с юмрук на гърдите. Конярите притичаха угод-ливо да поемат юздите.

— Защо не сте на път за Насад, Тром? — В думите на Валда прозвуча упрек. — Другите лорд-капитани вече са на половин ден път.

Той самият винаги закъсняваше за срещите със сеанчанците, навярно като потвърждение, че Чедата все още са съхранили някаква трошица независимост — това, че го завариха вече канещ се да тръгне, бе изненада — но винаги се грижеше другите офицери с висок ранг да пристигат навреме, дори това да налагаше да тръгват преди разсъмване. Явно не беше никак добре да се прекалява с търпението на новите властници — сеанчанците продължаваха да изпитват силно недоверие към Чедата.

Тром изобщо не прояви обичайната колебливост, каквато можеше да се очаква от човек, получил сегашния си ранг едва преди месец.

— Спешен въпрос, милорд капитан-командире — заяви той с много точно премерен поклон, ни на косъм по-нисък или по-висок от онова, което изискваше протоколът. — Подчинено на мен Чедо обвинява друго Чедо в насилие спрямо близка нему особа от женски пол и настоява за правото на Съда под Светлината, което по закон вие трябва да дадете или откажете.

— Странно искане, синко — рече Асунава, преди Валда да успее да проговори, и килна учудено глава. Гласът на Върховния инквизитор прозвуча дори скръбно, сякаш бе натъжен от невежеството на Тром. Очите му приличаха на нажежени въглени в мангал. — Обикновено обвиненият е този, който моли за присъдата на мечовете, и, както съм убеден, обикновено е, когато знае, че доказателствата биха го изобличили. Тъй или иначе, Съдът под Светлината не е търсен от близо четиристотин години. Кажете ми името на обвинения и ще уредя кротко спора. — Тонът му изведнъж стана леден, подобно на сенчеста пещера посред зима, макар очите му да продължаваха да пламтят. — Между чужденци сме и не можем да позволим да научат, че Чедо е способно на такова нещо.

— Молбата беше отправена към мен, Асунава — отсече Валда. В ядосания му поглед спокойно можеше да се таи открита омраза. А може би бе само неприязън от намесата на Рамад. Валда отметна наметалото си да оголи меча с кръглия предпазител, ръката му се отпусна върху дългата дръжка и той изправи рамене. И както винаги готов за помпозен жест, повиши глас така, че може би и хората вътре да го чуят, и по-скоро задекламира, отколкото заговори: