Читать «Опиянена от теб» онлайн - страница 6

— Убива ме — каза той мрачно — да съм далеч от теб. Да ми липсваш. Имам чувството, че здравият ми разум зависи от теб, Ева. Как очакваш това да ме прави щастлив?

Навлажних сухите си устни с език и той простена така, че ме полазиха тръпки.

— Е… мен поне ме прави щастлива.

Напрежението видимо го напусна. Бил е толкова притеснен как ще реагирам на това, което бе направил за мен. Честно казано, аз също се притеснявах. Дали благодарността, която изпитвах, не показваше, че съм по-извратена, отколкото си признавах?

После си спомних ръцете на доведения ми брат по кожата си… тежестта на тялото, което ме притискаше в леглото… режещата болка между краката, когато ме насилваше отново и отново…

Потръпнах с подновена ярост. Ако радостта от смъртта на този изверг ме прави извратена, така да е.

Гидиън пое дълбоко дъх. Вдигна ръка и притисна областта над сърцето си, сякаш изпитваше болка.

— Обичам те — казах аз и очите ми се напълниха със сълзи. — Толкова много те обичам.

— Ангелче.

Озова се до мен с бързи крачки, пусна ключовете на пода и зарови ръце в мократа ми коса. Трепереше и аз се разплаках, разтърсена от прозрението колко много се нуждае от мен.

Гидиън наведе главата ми така, че да му е удобно, и ме целуна пламенно и властно, езикът му се плъзгаше бавно и дълбоко, попивайки вкуса ми. Страстта и желанието му се сблъскаха със сетивата ми в мощна експлозия, изстенах и ръцете ми трескаво сграбчиха суитшърта му. Стонът, който се изтръгна от гърдите му, отекна в мен, зърната ми настръхнаха, а по кожата ми преминаха тръпки.

Отпуснах се върху него, избутах шапката му, за да заровя ръце в черната коприна на косата му. Отдадох се изцяло на целувката, поразена от неустоимата й чувственост. От устните ми се откъсна ридание.

— Недей — прошепна той и се отдръпна, за да погали брадичката ми. Погледна ме в очите. — Сърцето ми се къса, когато плачеш.

— Не мога да го понеса. — Потреперих.

В красивите му очи се четеше същата тревога, която изпитвах и аз. Той кимна мрачно.

— Това, което направих…

— Нямам предвид това. Говоря за чувствата ми към теб.

Той потърка върха на носа си в косата ми и нежно плъзна длани по голите ми рамене — длани, които бяха изцапани с кръв, но тази мисъл само ме накара да обичам допира им още повече.

— Благодаря ти — прошепнах аз.

Той затвори очи.

— Господи, когато си тръгна тази вечер… Не знаех дали ще се върнеш отново… дали не съм те загубил…

— И аз имам нужда от теб, Гидиън.

— Няма да се извинявам. Бих го направил отново — заяви той и ме притисна още по-силно. — Алтернативата беше ограничителна заповед, засилена охрана, непрекъснато наблюдение… до края на живота ти. Смъртта на Нейтън беше единствената гаранция за твоята безопасност.