Читать «Опиянена от теб» онлайн - страница 5

Увих хавлията около себе си и излязох от банята…

Гидиън стоеше до вратата на стаята ми. При вида му реакцията на тялото ми бе със силата на физически удар. Дъхът ми замря, сърцето ми започна бясно да бие, цялото ми същество бе обзето от непреодолим стремеж към него. Имах чувството, че от последната ни среща са изминали години, а не само час.

Бях му дала ключ от апартамента, но той бе собственик на цялата сграда. Това му осигуряваше предимството да се добере до мен, без никой да го проследи… също както бе успял да се добере до Нейтън.

— За теб е опасно да си тук — посочих аз.

Това не ми пречеше да трептя от радост, че го виждам. Не можех да откъсна жаден поглед от стройното му широкоплещесто тяло.

Беше облякъл черен анцуг и любимия си суитшърт от университета „Колумбия“ и тези дрехи го караха да изглежда като 28-годишния млад мъж, който беше, а не като милионера магнат, когото светът познаваше. Беше нахлупил ниско над челото си бейзболна шапка, но козирката й не можеше да скрие блестящите му сини очи. В момента тези очи бяха вперени в мен, а чувствените му устни образуваха тънка сурова линия.

— Не можех да не дойда.

Гидиън Крос беше невероятно привлекателен мъж — толкова красив, че хората се спираха и го зяпаха, когато минава. В началото мислех за него като за секс божество и честите му и страстни прояви на мъжественост постоянно доказваха, че съм права, но вече знаех, че е и ранимо човешко същество. И той като мен беше страдал.

Шансът връзката ни да успее беше твърде малък.

Гърдите ми се надигнаха, жадно поглъщайки въздух, тялото ми реагираше на близостта до неговото. Макар да стоеше на няколко метра от мен, не можех да не усещам неудържимото привличане, магнетичното притегляне към другата половина на душата ми. Усещането се беше появило още при първата ни среща, когато и двамата бяхме поразени от неумолимата енергия помежду ни. В началото погрешно бяхме сметнали свирепия взаимен плен за похот, после осъзнахме, че не можем да дишаме един без друг.

Опитах се да възпра порива да изтичам в прегръдките му, където толкова отчаяно копнеех да се озова в момента. Но той беше абсолютно неподвижен, напълно овладял емоциите си. Стоях и с цялото си същество очаквах знак.

Господи, толкова го обичах.

Ръцете му, отпуснати до тялото, се свиха в юмруци.

— Имам нужда от теб.

Усетих как всичко вътре в мен се свива от суровата емоция в тона, дрезгавият му глас беше топъл и плътен.

— Не е необходимо да го казваш с такъв щастлив тон — прошепнах, опитвайки да го подразня, за да разведря настроението, преди да съм се предала напълно.

Обичах го, когато беше див, обичах го, когато беше нежен. Готова бях да го приема по всякакъв възможен начин, но беше минало толкова време… Кожата ми вече потръпваше и се стягаше в очакване, копнеех да усетя ненаситното боготворене на докосването му. Страхувах се от това, което можеше да се случи, ако се нахвърли върху мен с цялата си страст сега, когато толкова копнеех за тялото му. Можехме да се унищожим.