Читать «Опиянена от теб» онлайн - страница 205

— Моля те, не започвай.

Мразеше, когато осъждам поведението му, и не можех да му се сърдя за това. Не му бях майка. Но го обичах и исках да му се случват само хубави неща. Знаех какво може да си причини, ако остане без наблюдение. Но точно в момента това не беше най-голямата ми грижа.

— Как се казваше тя? — попитах с надеждата, че знае името й, за да мога веднъж завинаги да разбера коя е червенокосата жена.

— Кого го интересува?

— Господи! — възкликнах аз и стиснах нервно чантата си. — Знаеш ли как се казва или не?

— Не я попитах — тросна се той. — Стига вече.

— Внимавай с тона, Кари — предупреди го тихо Гидиън. — Всички знаем, че имаш проблем. Не си го изкарвай на Ева, само защото е загрижена за теб.

Кари стисна зъби и се загледа през прозореца. Облегнах се, Гидиън прехвърли ръка през рамото ми и започна да го гали.

През останалата част от пътуването всички мълчахме.

* * *

Когато се прибрахме, Гидиън отиде в кухнята, за да си вземе бутилка вода, и в това време телефонът му звънна. Погледите ни се срещнаха през барплота, който ни разделяше. Кари тръгна с бавна крачка към спалнята си, след това изведнъж се обърна, дойде при мен и ме прегърна. Силно. Зарови лице в рамото ми и прошепна:

— Извинявай, бебчо.

И аз го прегърнах.

— Не заслужаваш да се отнасяш така към себе си.

— Не съм я чукал — каза той тихо и се отдръпна, за да ме погледне в лицето. — Щях да го направя. Струваше ми се, че искам да го направя. Но когато се стигна дотам, изведнъж ми мина през ума, че чакам дете. Дете, Ева. И не искам един ден, когато то порасне, да си мисли за мен по същия начин, по който аз мисля за майка ми. Трябва да се стегна и да оправя живота си.

Прегърнах го отново.

— Гордея се с теб.

— Е — той се отдръпна от мен и ме погледна смутено, — потърках я, докато свърши, защото така или иначе бяхме стигнали дотам, но пишката ми си остана в гащите.

— Не ме интересуват подробностите, Кари — заявих аз. — Никак не ме интересуват!

— Нали няма да отменяме пътуването си до Сан Диего?

Погледът му беше изпълнен с такава надежда, че сърцето ме заболя.

— Разбира се, че няма. Нямам търпение.

Долових облекчение в усмивката му.

— Добре. Запазил съм билети за осем и половина.

В този момент Гидиън дойде при нас и начинът, по който ме погледна, ми даде ясно да разбера, че разговорът ни за пътуването през уикенда съвсем не е приключил. Кари тръгна към стаята си, аз стиснах ръката на Гидиън, целунах го силно и отложих обясненията. Както се и надявах, той не се поколеба, а започна да ме целува страстно и дълбоко.

Простенах и се изгубих в обятията му. Тази нощ не ме интересуваше нищо. Новият ден така или иначе щеше да настъпи скоро и отново да ни принуди да се изправим лице в лице с проблемите.

Хванах Гидиън за вратовръзката.

— Тази нощ си мой.

— Всяка нощ съм твой — отвърна той с топъл дрезгав глас и в главата ми се завъртяха какви ли не фантазии.

— Започвай веднага — казах аз и тръгнах с гръб към стаята си, като го теглех подире си. — И не спирай.

И той не спря. До сутринта.

Бележка на автора