Читать «Опиянена от теб» онлайн - страница 204

— Трябва много да внимаваш — предупреди ме тя, вперила поглед в Гидиън. — Той използва жените. Виждала съм го. Повече отколкото трябва.

— Мога да се справя.

— Всички така казват. — Изпълнената й със съчувствие усмивка ме ядоса още повече. — Познавам две жени, изпаднали в тежка депресия след връзка с него. Със сигурност няма да са последните.

— Не трябва да обръщате внимание на клюки — срязах я аз.

Усмихна се ведро, което още повече ме ядоса, и се отдалечи. Протегна ръка да пооправи косата си и мина между масите, за да стигне до своята. Беше стигнала до средата на залата, когато най-после се сетих коя е.

— По дяволите!

Забързах към Гидиън, който се изправи, когато видя, че се приближавам.

— Диана, какво удоволствие.

Престори се, че не усеща присмеха ми.

— Здравей, Ева. Точно си тръгвах…

Но аз вече напълно я бях изключила от съзнанието си. Хванах ръката на Гидиън и го дръпнах.

— Ела!

— Добре, чакай малко.

Каза нещо на Диана, но не разбрах какво, защото бях заета да го дърпам след себе си.

— За бога, Ева, защо е цялото това бързане?

Спрях до стената и огледах залата, търсех комбинацията от зелено и червено. Мислех си, че вече трябва да е забелязал бившата си любовница, освен ако тя съвсем съзнателно не го отбягваше. Разбира се, изглеждаше доста различно, след като бе променила късата си прическа, а и не бях видяла белокосия й съпруг, иначе щях да я разпозная много по-лесно.

— Знаеш ли, че Ани Лукас е тук?

Той стисна ръката ми още по-здраво.

— Не съм я виждал. Защо?

— Яркозелена рокля, дълга червена коса. Не си ли забелязал такава жена?

— Не.

— Танцуваше с Кари.

— Не съм обърнал внимание.

Погледнах го, започвах да се вбесявам.

— За бога, Гидиън, как е възможно да не си я забелязал?

— Извини ме, че не мога да откъсна очи от съпругата си — отвърна той сухо.

Стиснах ръката му.

— Извинявай. Просто искам да съм сигурна, че е тя.

— Обясни ми защо. Да не би да ти е казала нещо?

— Да, каза ми. Наговори ми куп мръсотии и след това си тръгна. Мисля, че Кари се измъкна с нея. Нали се сещаш, за да я изчука набързо.

Лицето на Гидиън се промени. Извърна се към залата и започна внимателно да оглежда присъстващите един по един.

— Не я виждам. Не виждам и жена, която да отговаря на твоето описание.

— Ани психоаналитик ли е?

— Психиатър.

Станах неспокойна, обзе ме лошо предчувствие.

— Може ли да си тръгваме?

Гидиън ме изгледа внимателно.

— Кажи ми какво ти каза.

— Нищо, което да не съм чувала до този момент.

— Това е успокоително — измърмори той. — Хайде да тръгваме.

Върнахме се обратно на масата, за да си взема чантата и да се сбогуваме с останалите.

— Мога ли да си тръгна с вас? — попита Кари, след като прегърнах майка ми за довиждане.

Гидиън кимна:

— Идвай!

* * *

Ангъс затвори вратата на лимузината.

Кари, Гидиън и аз се настанихме на седалките и минута след това колата се отдели от бордюра и се вля в трафика. Най-добрият ми приятел ми хвърли многозначителен поглед.