Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 24

В лявата си ръка Блу държеше Брокол, а в дясната — четка за рисуване.

— Какво става? — попита тя, докато костенурката бавничко прибра главичка в черупката си.

От клетката се чу цвърчене. Тупа-туп изпищя печално, а тъмносинята му опашка заудря по решетките.

Клаудин продължи.

— Тийни Търнър бе намерена да скита по улиците на Салем, щата Орегон. Козината й бе загубила блясъка си, а ноктите й бяха изпочупени, докато…

— Стоп! — вирна глава Айриш Еми. — Лала, не можеш ли да спреш тоя шум? — Животните бяха започнали да мяукат, да скимтят, да ръмжат и да съскат.

Лала хукна да ги укротява.

— Благодаря. Хайде, снимаме след три… две… — В стаята стана тъмно като в ковчег. Айриш Еми изпищя и смрази влажния въздух. Лампата угасна. Клаудин и Блу се засмяха нервно.

— Пфу! И ти с твоите енергоспестяващи крушки, Лала — изпухтя Влад. — Пестят енергия, защото никога не ги включваш.

— Не е от крушките — измънка Лала, като се чудеше дали токът беше спрял и в офиса на „Т’о Дали“. Само дано писмото й да пристигне преди крайния срок, че…

Лампите отново светнаха.

— Така — гласът на Айриш Еми трепереше. — Все още записвам.

Клаудин застана неуверена пред камерата, пое дълбоко дъх и продължи.

— Тази вечер Тийни Търнър е боядисана в червеникавокафяво с естествената боя за козина на „Лореал“. Наметната е с плетен оранжев шал в тон с лака на лапичките й и…

Тийни заскимтя, изтръска се и шалът, който падна от гърба й, се повлече след нея като тоалетна хартия, залепнала на обувката. Тя се скри под леглото.

Нова гръмотевица проехтя в къщата.

— Опитай с костенурките — прошепна Лала.

Клаудин се обърна към камерата.

— Тези червеноухи костенурки са били изоставени да замръзнат в едно езеро в Орегон от някой, който се е отказал да се грижи повече за тях… — Гласът й трепереше.

— Ох! — Блу пусна Брокол обратно в терариума, където той побърза да се шмугне в един кух пластмасов дънер. — Как ме ухапа!

— Какво става? — попита Лала, без да се обръща конкретно към някого. — Никога преди не са правили така.

Тийни изджавка изпод леглото.

Клаудин наостри уши.

— Лала — започна тя, — струва ми се…

— Татко се прибра — каза Влад.

Глава пета

Най-сетне на пазар

Дворът на търговския център „Салем Хилс“ кипеше от наелектризираща енергия. Франки искаше да се затича в уханния от претцелите въздух и да закрещи от радост, защото живееше свободно. Искаше да завърти дупето си на витрината на „На 21-а завинаги“ точно между зелената ластична рокля и черния минижуп с капсулите и да покаже на хората, тръгнали на пазар, своя танц на песента на Лейди Гага „Поразена от звездите“. Искаше децата, които похапваха сладолед на стълбите до фонтана, и козметичките в бели престилки, които посръбваха диетична кола от сламките в почивката си, също да затанцуват с нея. Искаше да поведе лъскава тълпа от освободени танцьори както правеха в „Клуб Веселие“.

Ала вместо това вървеше покрай фонтана за ръка с Брет и похапваше замразено кисело мляко с вкус на маракуя. И това наистина бе наелектризиращо, но не изискваше много енергия. А Франки имаше толкова киловати за горене!