Читать «По-неживи от всякога» онлайн - страница 13

Лала последва дрезгавия глас на чичо си до салона, обзаведен в декадентския стил на Армани. На стената нямаше исторически реликви, нито ценни произведения на изкуството. Вместо тях върху златните тапети, нарочно намачкани, беше закачен шейсет и четириинчов телевизор с плосък екран.

Пред него стоеше чичо Влад — дребничък мъж с разрешена сива коса и кръгли очила с рамки в костенуркова окраска. Скръстил ръце върху синята си двуредна жилетка, той приличаше на отегчен гном.

— Знам, че се обаждаш, за да говориш с Лала — каза чичо Влад. — Но първо трябва да обсъдим цветовете. Тук нищо не е наредено според фън шуй. Трябва да прибавим щипка щастие. — Той посочи стъклената вратичка на камината, черната кушетка, черния мокет с дълги ресни, черния лакиран бюфет с вратички на вълни. — Чувствам се така, сякаш са ме затворили в калъф за цигулка.

Лала се разсмя.

— Това вече сме го обсъждали — изгърмя дълбокият глас на господин Ди от телевизора. — Продължавам да мисля, че ярките цветове и разположението на мебелите в къщата не решават проблемите. Ако искаш нещо, трябва да излезеш навън и сам да си го вземеш. А сега кажи къде е дъщеря ми?

Лала бързо се появи пред камерата.

— Тук съм, татко.

Чичо Влад отстъпи встрани, като попиваше с бледорозова кърпичка потта от челото си. Той бавно завъртя очи и Лала си даде сметка какво напрежение бе понесъл, печелейки време за нея.

Тя прехапа устни. „Съжалявам!“

Чичо Влад пъхна малките си ръце в джобовете на карираните си панталони и тръгна към кухнята, за да похапне нещо за успокоение.

— Здравей, татко — каза Лала и приседна сковано на крайчеца на кушетката.

На екрана почернелият от слънцето мъж със зализана назад коса кимна веднъж. Беше облечен със сив костюм на гънки и седеше зад полирано бюро от дърво, а зад него се виждаха ред кръгли прозорци. Яркосиньото небе и тюркоазното море ту се появяваха, ту изчезваха от погледа. Черните му очи огледаха строго облеклото на дъщеря му.

Лала кръстоса краката си с розови чорапи и като се приведе напред, опита да скрие черния минижуп с воалите, за който баща й веднъж бе казал, че ще привлече вниманието, което иска, но не и това, от което се нуждае. Тя наметна вълнен шал върху тясното черно сако. Въпреки буйния огън и надутото като на Бахамите парно тя започна да трепери. Кръв и топлина — на баща й му се отдаваше да изпива и двете.

— Така. — Гласът на господин Ди беше рязък и делови. — Имаш ли да ми кажеш нещо?

Лала вдигна поглед. За първи път имаше какво да му каже.

— Виж какъв подарък получих — тя вдигна снимката на Клод.

Господин Ди допря леко върховете на пръстите си, а сетне ги притисна до устните си.

— Това е Клод. Приятелят ми. Братът на Клаудин.

Той присви очи.