Читать «Балада» онлайн - страница 139

— А Кралят на мъртвите, онзи с рогата? — попитах аз. — Очевидно фактът, че си прави джогинга в задния ни двор не е съвпадение, както подсказва и името на училището.

— Той е нашето канарче — каза Норманди с лека усмивка, сякаш се предполагаше това твърдение да бъде смешно или поне някога е било такова. — Свръхестествено канарче.

Зяпнах го изумено.

Директорът обясни:

— Преди години миньорите вземали със себе си долу под земята канарче, за да им показва кога кислородът намалява. Ако канарчето внезапно умирало, миньорите знаели, че трябва да се махат от там. Кернунос е нашето канарче. Ако някой от нашите ученици го чуе или види, вече знаем, че той е особено чувствителен към свръхестествена намеса.

Очите на Съливан направо пробиваха дупки в главата ми.

— Е, явно системата ви работи идеално — казах аз.

Норманди пренебрегна сарказма ми.

— Всъщност, да, така е. Не сме имали по-сериозен инцидент с Добрите ни съседи — когато каза последното, хвърли поглед към Съливан, което ме накара да се запитам дали тук имаше някаква друга история, или просто знаеше за Съливан и Елинор — от години. Всъщност през последните години бяхме едно обикновено първокласно музикално училище. До тази година — когато на територията на кампуса започнаха да се появяват повече от Тях, отколкото през всичките изминали години заедно. Патрик ми каза, че е така, защото в училището се е появил повелител на детелините, макар да не мислех, че все още съществуват. И инстинктът ми говори, че това е Диърдри. Сега вече ти казах всичко за училището, така че може би ти ще ми кажеш дали съм прав.

Нямаше причина да лъжа.

— Да. Мисля, че всичко започна това лято.

Съливан и Норманди се спогледаха.

— Значи тя привлича всички тези създания тук — каза Норманди.

— Какво означава това? Как ще изглежда тази вечер? Ще се задоволят ли с това, че вече имат Диърдри? Или тя е част от нещо по-голямо? — попита Съливан.

— Нещо по-голямо — отвърнах без колебание. Не казах нищо за Ноала; не мисля, че Норманди знаеше за нея.

Съливан каза:

— Мисля, че трябва да предупредим останалите колеги. Има начини да я върнем обратно, но трябва да сме подготвени.

— Ще има съпротива. Минали са години, откакто не сме правили нищо такова. — Норманди се опря на масата, за да се изправи. — Патрик, ела с мен.

Съливан се позабави малко и остави директора да излезе от стаята. Когато останахме сами и никой не можеше да ни чуе, се обърна към мен.

— Дръж Ноала далече оттук и се опитвай да не направиш нищо глупаво. Просто стойте някъде вътре. В „Бриджид Хол“ например. Ако не се видим по-рано, ще се срещнем при фонтана, когато запалят огньовете.

Стоях все още на масата, а по ръцете ми пълзяха тръпки от горе до долу.

— Ами Ди? — попитах аз.

— Ще се справим с това. Ти се погрижи за Ноала.

Нямаше нужда да споменава последното. Вече го бях направил.