Читать «Летящ старт» онлайн - страница 49
Матю Райли
Минаха само четири секунди, преди Хенри Чейсър, доморасъл експерт по автомобилни състезания, да започне да разпитва Сиракюз за състезателната му кариера.
— Значи — започна Хенри, — имам предвид онзи път, когато се опитахте да срежете тока в Италия. Тогава останахте в лабиринта колко? Четири часа?
— Четири и половина — поправи го Скот.
— Какво стана всъщност?
Джейсън чакаше отговора не по-малко нетърпеливо.
Сиракюз явно се опитваше да подбира думите си внимателно.
— Да кажем, че просто не очаквах кариерата ми да приключи малко по-късно в Ню Йорк.
И след като го каза, погледна Джейсън, сякаш очакваше той да разгадае какво означава този неясен отговор.
Джейсън се замисли.
— Не сте очаквали да катастрофирате в Ню Йорк — повтори той на глас. — А това значи, че сте очаквали да се състезавате и в бъдеще в Италия…
— Точно така.
— Не е възможно…
Сиракюз бавно кимна.
— Правилно си разбрал.
— Вие сте проучвали лабиринта — каза Джейсън. — Разузнавали сте италианския пряк път за следващото състезание!
Сиракюз пак кимна.
— Много добре, господин Чейсър. До днес ти си първият, който се сети.
Джейсън не можеше да повярва. Беше толкова лукаво умно. Той продължи:
— Всички са си мислели, че влизането в лабиринта е отчаян опит да настигнете водачите, но не е било така. Въобще не сте имали намерение да настигате водачите, нито да спечелите състезанието. Прекарали сте четири часа в проучване на лабиринта, в изучаване на тайните му, за да може да ги използвате
— Четири часа и половина, по-точно — каза Сиракюз. — Но после Алесандро Ромба ме отнесе в Ню Йорк и така и не успях да се възползвам от тези познания. Трудна работа. Обаче мисля, че днешното използване на прекия път — как ти последва Зейвиър — не беше по-малко умно. Надявам се, че си си водил бележки, докато беше вътре. Защото това познание ще е с теб винаги, когато този пряк път отново се ползва. Или поне докато Училището не реши да го преработи.
Лицето на Джейсън светна от похвалата на Сиракюз и той погледна баща си, спомняйки си думите му, казани два дни по-рано: „Когато започнеш да учиш толкова здраво, колкото можеш, гарантирам ти, че ще започне да се отнася по друг начин с теб“.
Хенри Чейсър знаеше колко много значи това за сина му и се усмихна многозначително.
Обаче седящата до Хенри Марта Чейсър отново се беше отнесла.
След известно време Скот Сиракюз стана да си върви.
— Благодаря ви за приятната вечеря, но вече трябва да си ходя.
— Благодаря ви, че дойдохте — каза Джейсън.
— Не стой до късно, момче. Това, че се класира за голямото състезание в събота, не те освобождава от часовете утре. Часовете ще се проведат както обикновено.
— О, вие никога ли не почивате? — попита Джейсън шеговито.
— Ще се видим сутринта, господин Чейсър. Лека нощ на всички.
Международното училище за пилоти
Следващият ден се оказа като епизод от онзи телевизионен сериал — „Животът на богатите и известните“ — макар че Джейсън го гледаше само от прозореца на класната стая, който гледаше към река Дъруент.
