Читать «Летящ старт» онлайн - страница 48

Затова цялото семейство плюс Сали Макдъф, която така или иначе вече беше почетна Чейсър, седяха около обикновена пластмасова маса, отрупана с опаковки от пилешки бургери, лучени търкалца, пържени картофки и кутийки кола. Всички се смееха и разказваха любимите си мигове от изправилото ги на нокти състезание.

Е, не съвсем.

В един момент по време на вечерята Джейсън забеляза, че майка му не участва във веселбата: седеше вперила очи в нищото и потънала в мисли.

— Мамо, какво ти е? — попита той.

Тя се обърна стреснато, сякаш събудена от сън, и бързо се усмихна.

— Нищо, скъпи. Радвам се за вас, момчета.

Джейсън се чувстваше като пъпа на света, след като бе пропуснал последното отбиване в боксовете, финиширал беше едва ли не ходом, но бе победил принц Зейвиър. Спомените му за този следобед бяха неясни образи.

Спомняше си как се върна в питстопа след състезанието. Тържествуващата Сали го измъкна от кабината, с Бъг си направиха „дай ми пет“, докато стояха на почетната стълбичка с дънкови гащеризони и каубойски ботуши. Гледаха как на огромното табло с общото класиране към отбора на „Аргонавт“ се добавят 10-те точки за спечеленото състезание, което ги изкачи на 12-о място.

Спомняше си и как Скот Сиракюз дойде при него след награждаването и се вгледа внимателно в очите му.

— Господин Чейсър, ти отново пропусна последното влизане в боксовете.

— Да, господине, точно така.

— Значи реши да не се вслушаш в съвета ми?

— Не, господине. Реших да се вслушам в нещо друго, което казахте за грешките преди време, когато се упражнявахме да влизаме в питовете и аз все минавах през линията.

Сиракюз се смръщи.

— И какъв е бил моят съвет?

— Казахте да не крия грешките си, а да се уча от тях. Затова реших да се поуча от последната си грешка — миналия път, когато пропуснах последния питстоп. Този път обаче всичко беше наред.

— Да, с точно 4,2 сантиметра — замислено отбеляза Сиракюз.

Джейсън се усмихна.

— Татко веднъж ми каза, че може да спечелиш със сантиметър или с километър. Но че и в двата случая си е победа.

И за пръв път, откакто Джейсън познаваше Сиракюз, го видя да се усмихва.

— Добра работа днес, господин Чейсър. Направо не мога да си представя какво ни очаква, когато в събота излезеш на пистата.

И се обърна да си тръгне.

— Господин Сиракюз! — извика Джейсън подире му. — Семейството ми е тук и тази вечер ще празнуваме. — Направи пауза. — Искате ли да дойдете?

Сиракюз се поколеба, сякаш това беше въпрос, който най-малко на света е очаквал да чуе.

— Добре — отговори накрая. — Това е… много мило. В колко часа?

Джейсън му каза.

Сиракюз кимна.

— Хубаво. Имам малко работа, трябва да приготвя няколко урока. Може и да се позабавя, но ще дойда.

И наистина Сиракюз пристигна в ресторанта с точно 45 минути закъснение, точно в момента, когато поднесоха на масата им класическата сладоледена торта на Чуука с номера на „Аргонавт“ 55 в центъра.

Когато Сиракюз седна при тях, Джейсън се запита дали учителят му яде често пилешки бургери, обаче както се оказа, Сиракюз се справи без затруднение с мазния си сандвич.