Читать «Летящ старт» онлайн - страница 40
Матю Райли
— Да.
Хенри Чейсър се усмихна тайнствено.
— Джейсън, гарантирам ти, че ако почнеш да учиш колкото може по-здраво, той ще започне да се отнася по различен начин към теб.
Джейсън въздъхна и наведе глава.
Баща му го потупа по рамото.
— Няма нищо, сине. Ти си само на 14. Все някога ще научиш тези неща. А сега има по-важни задачи. Разкажи ми отново за това състезание в четвъртък, което трябва да спечелиш на всяка цена.
За съжаление следобедът свърши и когато взе да се свечерява, семейство Чейсър си събра нещата и поеха обратно към спортното училище.
По обратния път — Бъг беше почти заспал — Джейсън седеше и зяпаше бездейно прелитащия покрай прозорците на колата пейзаж.
Заради това се сепна, когато Хенри Чейсър внезапно отби, за да помогне на един моторист.
Джейсън гледаше как баща му, осветен от светлината на фаровете, застава до младия мъж, който бе клекнал до мотоциклета си.
Не можеше да види лицето на мъжа, но забеляза, че летящият му мотоциклет „Кавазаки ХТ-700“ е изцяло покрит с някаква странна сива пудра.
— Ей, приятел, имаш ли нужда от помощ? — попита Хенри Чейсър. — А ако искаш, мога и да те откарам?
Мотоциклетистът махна с ръка в знак на отказ. Коженият му екип също беше покрит с тази сива прах.
— Не. Току-що го оправих — обясни мотористът. — В магнитните прекъсвачи беше влязъл прах.
Младият мъж наистина беше отстранил повредата, защото моторът му заработи и той го обкрачи, взе каската си и вдигна ръце да си я сложи.
В този миг Джейсън зърна лицето му.
След миг летящият мотоциклет изчезна в мрака, а Хенри Чейсър вдигна рамене и се върна в колата.
Джейсън седеше замръзнал на мястото си.
Беше познал моториста.
Върнолд Смайт, служителят в училищния отдел за части и оборудване.
— Сигурно ще е трудно състезание — отбеляза Хенри Чейсър, след като остави Джейсън и Бъг пред спортното училище.
Двамата с Марта щяха да се настанят в парка с каравани и да останат няколко дни, за да могат да гледат голямото състезание в четвъртък.
Хенри продължи:
— Осем часа означават много питстопове — твоята старша механичка я чака дълъг ден. Стой настрана от тези „дяволски фенери“. Ако минеш над някой от тях, със състезанието ти е свършено. Внимавай някой от другите пилоти да не те блъсне върху тях. О, и още нещо, Джейсън…
— Да?
— Никога не забравяй принципа на Бредбъри.
— Да, татко. — Джейсън въздъхна. Баща му винаги го казваше. Това беше приносът на Хенри Чейсър към спорта: принципът на Бредбъри. — А какво ти е мнението за „срязването на тока“?
— Не бих го направил — отговори Хенри. — Професионалистите рядко го правят в Италианското бягане, и има защо. Прилича на Венерински капан: отвън изглежда красив, но паднеш ли му — ще те изяде. Или ще те забави, а може и направо да отпаднеш от състезанието.
— Точно това каза и господин Сиракюз — призна Джейсън.
— Скот Сиракюз е казал същото? — попита Хенри. — О! Разбира се… — И се изкиска.
— Какво? — полюбопитства Джейсън.
Хенри Чейсър се усмихна.
— В Италианското бягане Скот Сиракюз веднъж се опита да среже тока. Това беше последното му състезание на Ботуша: няколко надпревари по-късно дойде тежката катастрофа в Ню Йорк, която сложи край на кариерата му. Тогава, в Италия, Скот беше много назад от основната група, заради сблъскване с друга кола, затова реши да среже тока. Когато срежеш тока в Италия, можеш да спечелиш до
