Читать «Летящ старт» онлайн - страница 39

— Ами ако изоставаме и това е единствената ни надежда?

— Пак няма да има полза — отвърна Сиракюз. — Това е капан за глупаците, за онези, които си падат по „преките пътища“. Всъщност е измислен, за да въздейства на човешката алчност. Бих го използвал единствено ако предварително знам точния път през лабиринта.

— Но ние не можем да го знаем — обади се Сали. — Достъпът до миньорските шахти на полуострова е строго забранен. Не ни е позволено да ги проверяваме преди състезанията.

Скот Сиракюз наклони глава.

— Не, госпожице Макдъф, това не е точно така. Съществуват законни начини за справяне с подобни лабиринти, стига човек да има достатъчно търпение.

Остави изречението недовършено и ги погледна в очите.

— Предлагам, докато не научите тайната на лабиринта, да не ползвате прекия път по време на състезанието в четвъртък.

Джейсън и Бъг се върнаха в стаята си — уморени и облъскани.

В интерес на истината трябва да се каже, че в този момент Джейсън се чувстваше толкова смазан, колкото не се бе чувствал никога. Беше капнал от твърде многото часове, чувстваше се недооценен от учителя си, превъзхождан от останалите пилоти — и останал без състезания, които да спечели.

Вероятно затова се стресна, когато видя в коридора две тъмни сенки.

И не само се стресна: в първия миг замръзна, защото се страхуваше от още един сблъсък със Зейвиър и Барнаби.

Но точно в този миг една от сенките проговори:

— Къде е малката ми Ларва на мраволъв? — отекна буботещ женски глас.

И Джейсън се засмя радостно.

Бяха дошли родителите им.

Прекараха чудесен следобед сред природата.

Бъг се беше сгушил до Марта Чейсър и изглеждаше много доволен, докато Джейсън разказваше на родителите си всичко, което им се беше случило в Международното училище за пилоти, откакто бяха пратили последния имейл до вкъщи.

Разказа им за непрекъснатите им технически проблеми, за последните състезания, за Черния принц и коридорното грубиянство на Барнаби (това изобщо не се хареса на Марта Чейсър и тя настоя да съобщят на училищните власти, но за облекчение на Джейсън, Хенри Чейсър я спря с думите: „Не, скъпа, това е битка, която момчетата трябва да водят сами“.) Разказа им и за непрекъснатите часове в учебния план на Скот Сиракюз, който, изглежда, не се ползваше с популярност сред останалите учители.

Разказа им и за Състезание 25, което той и Бъг трябваше да спечелят, ако искаха идващата събота да застанат на старта в най-важния турнир.

— Първо, синко — внимателно започна Хенри Чейсър, — нека ти кажа следното за вашия учител, господин Сиракюз. Никога не се тревожи, ако ти се е паднал труден учител. Повярвай, онези, които товарят много, винаги са най-добрите учители.

— Защо?

— Защото трудните учители искат да се научиш, Джейсън. Сиракюз не е тук, за да ти е най-добрият приятел. Не е тук, за да си прекара лесно старините. Тук е, за да преподава. И на мен ми се струва, че преподава здраво, колкото може. Ами ти: учиш ли се колкото можеш по-здраво?

Джейсън се понамръщи.

— Ама той никога не казва „чудесно“ или „браво“.

— О, това ли било? Искаш да имаш положителна обратна връзка? Искаш ли да знаеш как можеш да го постигнеш?