Читать «Летящ старт» онлайн - страница 159
Матю Райли
Зрителите бяха потънали в удивено мълчание.
Хенри и Марта Чейсър гледаха ужасени, търсеха признаци на живот в димящата седалка и сред тълпата служители, които се бяха струпали около нея.
Никой не беше виждал нещо подобно — момчето, което
Едно от официалните лица измъкна Джейсън от изпотрошената седалка и му помогна да се изправи. Джейсън се олюля, но вдигна високо волана и Златното руно…
… и беше поздравен от тълпата с такъв радостен рев, какъвто не беше чуван никога на състезание от ФЛК.
Беше толкова силен, че едва не срути града.
Хенри и Марта Чейсър въздъхнаха от облекчение, а после Хенри скочи, вдигна ръце и изрева:
—
Последваха налудничави сцени.
Подобно на вълна от разкъсана язовирна стена, тълпата нахлу през загражденията, изскочи на Пето авеню и започна да се трупа около смачканата катапултираща седалка.
Джейсън — заобиколен от официални лица и охрана — отиде при Алесандро Ромба и му стисна ръката.
— Господин Ромба, съжалявам за Големия шлем.
Италианецът се усмихна криво.
— Имам чувството, че тази година беше последната ми възможност. От сега нататък във всяко състезание ще съм изправен срещу корав нов съперник.
Джейсън кимна.
— Днес направихте добро състезание.
— Ти също. А сега, младежо, върви да празнуваш.
— Точно това ще направя — засмя се Джейсън.
И хукна по Пето авеню към останките на „Аргонавт“, които още лежаха по средата на широкия булевард. Бъг стоеше до отломките.
Двамата братя се прегърнаха, а около тях засвяткаха светкавиците на фотоапаратите и прожекторите на камерите.
— Джейсън! Ларва на мраволъв! — Марта Чейсър пристигна тичешком от ВИП трибуната, Хенри я следваше.
Марта прегърна Джейсън и го притисна към себе си. Хенри Чейсър спря малко зад нея, защото знаеше, че Бъг не обича да го прегръщат. Затова се изненада, когато Бъг скочи в обятията му, прегърна го и отпусна глава на рамото му.
— Добра работа, синко — каза Хенри задавено. — Браво.
— Благодаря… татко — прошепна Бъг.
Това бяха първите думи, които каза пряко на Хенри Чейсър.
Марта пусна Джейсън.
— Едва не получих сърдечен удар, когато спойлерът се взриви. Какво стана? Защо? Как?
— Имам някои подозрения — отговори Джейсън и се обърна към Ериъл, която се приближаваше, придружавана от двама нюйоркски полицаи, които водеха помежду си Рави Гупта, индиеца букмейкър — ръцете му бяха в белезници.
— Той ли е? — попита едното ченге.
— Да, той е — отвърна Джейсън. — Това е типът, който е монтирал експлозивите на колата ми в Италия и тук.
Марта и Хенри гледаха невярващо.
Джейсън обясни:
— Осъзнах го по-миналата вечер, когато по телевизията видях коефициентите при залозите. Във ФЛК можеш да залагаш на всякакви резултати: например аз да спечеля, да се класирам в челната тройка на генералното класиране. Онова, което привлече вниманието ми, беше коефициентът, ако се класирам в челната петорка във всяко състезание. И тогава се сетих за Италианското бягане. Тогава нашият отбор на два пъти изпита необясними трудности: взривът на финалната права, но и преди това, когато на Сали беше попречено да стигне до боксовете в Пескара. И тогава ми светна: трудностите се появиха едва когато се изкачих на пето място. На път за боксовете в Пескара изскочих на пето място, след като „срязах тока“. Задният ми спойлер гръмна точно когато надминах Труво и изглеждаше така, сякаш ще финиширам пети. Тогава ми хрумна, че вероятно някой не иска да се класирам в челната петица от Италианското бягане — продължи Джейсън. — Започнах да се питам кой може да е… и стигнах до единствения отговор: комарджиите. Имаше само един букмейкър, който беше проявил интерес към мен — Гупта. Затова преди да си легна проверих неговите коефициенти тук и предишните в Италия, ако се класирам сред първите петима. Бяха огромни. Гупта щеше да изгуби цяло състояние, ако там се бях класирал на пето място, така че се беше погрижил това да не се случи: първо, блокирал е Сали, второ, поставил е експлозив в задния ми спойлер.
