Читать «Летящ старт» онлайн - страница 158
Матю Райли
„Не мисли за победата — каза си той. — Не казвай хоп, преди да си скочил! Първо спечели, после всичко останало. Съсредоточи се и карай!“
В последния участък преди Манхатън дори успя да увеличи преднината. Първо с една дължина, после с няколко.
А после минаха по Бродуейския мост и изведнъж се озова отново в града с неговия лабиринт от прави ъгли.
Събралите се зрители започваха да реват при всеки негов завой.
Ромба вече беше изостанал на цели седемдесет метра.
Когато изскочи на Пето авеню и осъзна, че няма повече завои — че това е краят — че е успял — Джейсън си позволи да се усмихне.
В същия момент един човек сред зрителите — гледаше как Джейсън лети по финалната права — натисна бутона на дистанционното и задейства взривното устройство с големината на глава на карфица, закачено за задния спойлер на „Аргонавт“.
За втори път тази година — и за втори път в състезание от Големия шлем — задният спойлер на „Аргонавт“ избухна от само себе си.
„Не — помисли си Джейсън. — Не на финалната права!“
— Дръж се, Бъг — успя да извика на брат си.
Останал без задния си спойлер, „Аргонавт“ наведе нос и със смайващите 779 км/ч се стовари върху асфалта на Пето авеню.
Разхвърчаха се части и искри.
Носът на „Аргонавт“ отхвръкна настрана, части от фюзелажа се разлетяха наоколо, крилете застъргаха настилката и се отчупиха.
Очуканият „Аргонавт“ се плъзна странично и спря в средата на Пето авеню, само на дразнещи двеста метра от финала. След това тромаво се обърна на една страна, с кабината към заветната бяла линия.
Джейсън вдигна глава и видя линията на финала — толкова близо и едновременно толкова далеч.
— Бъг? Как си?
Бъг го успокои, че му няма нищо.
Джейсън бързо прецени възможностите.
Знаеше, че Ромба е близо — по звука почти над него — прекалено близо, за да стигне на бегом до финала, както Бъг бе направил с Барнаби в спортното училище.
— По дяволите! — Той удари ядосано волана. — Няма да загубя това състезание!
И когато колата на Ромба почти се изравни с неговата, сграбчи Златното руно, стисна го в скута си, отключи оборудвания с транспондер волан и направи единственото, което можеше да му помогне да спечели състезанието.
Катапултира.
Състезание 4: Търсенето
Участък: Пето авеню (навътре)
Беше картина, която никой зрител никога нямаше да забрави.
Черният „Локхийд“ на Алесандро Ромба тъкмо минаваше покрай останките от „Аргонавт“, когато — фуууу! — Джейсън излетя с катапултиращата седалка от болида, изстреля се хоризонтално с главата напред, подобно на човек от цирково оръдие, само на шейсет сантиметра от асфалта и…
…
… и прелетя над финала само на трийсетина сантиметра пред смаяния италианец.
Щом профуча над бялата линия на финала, катапултиращата седалка изгуби хоризонталната си инерция, стовари се на асфалта, търкулна се настрана и се плъзна напред. Вдигнаха се хиляди искри, които обгърнаха Джейсън, но седалката го защитаваше с усилената си конструкция.
След миг седалката спря.
Съскаше от нагряването и от очуканите й страни се вдигаше пара.
От всички страни към нея се завтекоха загрижени официални лица.
