Читать «Двор от рози и бодли» онлайн - страница 238

Простенах и се подпрях с ръце на пода, готова да се изправя, но видът на ръцете ми ме накара да замръзна. Кожата ми сияеше със странна светлина, а пръстите ми изглеждаха по-дълги, разперени на мрамора. Отблъснах се и се изправих. Чувствах се... чувствах се силна, бърза, ловка. И...

И се бях превърнала във Върховен елф.

Вцепених се, когато усетих, че Тамлин стои зад мен, помирисах онзи негов аромат на дъжд и пролетна поляна, по-богат и силен отвсякога. Не можех да се обърна и да го погледна. Не можех... не можех да помръдна. Върховен елф. Безсмъртна. Какво са направили?

Чух как Тамлин затаи дъх и как издиша. Чувах дишането, шепота, плача и тихите възгласи на радост сред тълпата, която все още ни гледаше, гледаше мен, а някои запяха песни в прослава на силата на Великите господари.

– Само така можехме да те спасим – каза тихо Тамлин.

Аз погледнах към стената и ръката ми се вдигна към шията. Забравих напълно за елфите наоколо.

Там, под гниещото тяло на Клер, бе Амаранта, с широко отворена уста и меч, забит в главата. Гърлото ù го нямаше, а предната част на роклята ù беше потънала в кръв.

Амаранта е мъртва. Те са свободни. Аз съм свободна. Тамлин...

Амаранта е мъртва. А аз убих двама Върховни елфи. Бях...

Бавно поклатих глава.

– Ти...

Гласът ми прозвуча прекалено високо в ушите ми, докато се опитвах да се отблъсна от тази, изпълнена с черно стена, която заплашваше да ме погълне отново. Амаранта е мъртва.

– Виж сама – каза той.

Забила поглед в земята, аз се обърнах. Там, на червения мрамор, лежеше златна маска и се взираше в мен с празните дупки за очите.

– Фейра – каза Тамлин, подхвана брадичката ми с ръка и нежно я повдигна, за да го погледна в лицето. Първо видях познатата линия на долната му челюст, после устата, а после...

Беше точно такъв, какъвто си го представях.

Той ми се усмихна, цялото му лице светна от онази спокойна радост, която толкова обичах, и отметна косата от лицето ми. Примрях от сладост при допира на пръстите му до кожата ми и вдигнах ръка да докосна неговото лице, да проследя контурите на високите му скули и прекрасния, прав нос, на ясното, високо чело и леко извитите вежди над зелените очи.

Какво извърших само за да стигна до този момент, да стоя тук... отблъснах тази мисъл. Ще да мисля за това след минута, след час, след ден, ще направя опит да се изправя пред всичко, сторено от мен.

Сложих ръка върху сърцето на Тамлин и равномерният ритъм отекна дълбоко в мен.

* * *

Седях на крайчеца на леглото и макар да вярвах, че безсмъртието означава по-висок праг на болката и по-бързо заздравяване на раните, доста често присвивах лице от болка, докато Тамлин оглеждаше останалите по мен рани и ги лекуваше. В часовете, последвали смъртта на Амаранта, почти не оставахме насаме... в часовете след онова, което причиних на онези двама елфи.

Но сега, в тази тиха стая... не можех повече да обръщам гръб на истината, която пулсираше в главата ми с всеки дъх, който поемах.