Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 8

Той кимна с разбиране. Корделия знаеше, че наистина разбира.

Чудеше се откъде да започне. „Не сме се виждали достатъчно през тези три години“ не отговаряше напълно на истината. Адмиралът на Сергиярския флот беше поел гладко поста си като дясната военна ръка на овдовялата вицекралица, точно както беше изпълнявал тази длъжност и по времето, когато вицекралят и вицекралицата си деляха управлението. Колониалната планета го беше приела с одобрение заради неоспоримите му достойнства дори когато гигантската сянка на неговия ментор, изтиквала го доскоро извън светлината на прожекторите, бе отстранена от онази… би ли могла да я нарече преждевременна?… от онази гигантска по своите лични и политически последствия смърт. Вицекралица Воркосиган и адмирал Джоул се бяха нагодили към новите модели на съответните си длъжности, трудеха се въпреки болезненото отсъствие, затягаха обществените шевове около раната. Инструктажи, инспекции, дипломатически задължения, петиции, съвети дадени и чути, спорове с бюджетните комисии — по-често в тандем, но понякога и във взаимна опозиция… работата им „след Арал“ не се беше променила драстично нито по съдържание, нито по ритъм в сравнение с работата им „преди“. И ето че политическата рана бавно беше заздравяла, макар още да смъдеше от време на време.

Вътрешните рани… тях те рядко обсъждаха, вероятно водени от милосърдие и взаимно зачитане на болката. Корделия знаеше, че скръбта на Оливър не е по-малка от нейната, не се подвеждаше от факта, че той я крие по-добре, защото обстоятелствата му го позволяват. Макар че неведнъж, докато събираше смелост за поредната публична церемония, която се налагаше да изтърпи в качеството си на Вдовицата на вицекраля, му бе завиждала за възможността да страда насаме.

Само предишната им близост изглеждаше отнета завинаги, погребана. Бяха като две планети, които се скитат безнадеждно, след като общото им слънце е угаснало. Май беше време да си намерят нов източник на гравитация и светлина.

— Ако това ще е работен обяд, значи някой е пропуснал да ми даде дневния ред.

— Не, не е работен — каза тя, — макар че дневен ред имам. Личен дневен ред, което е и причината да те поканя тук в така наречения ни почивен ден. — Зачуди се как ли е разчел поканата ѝ, довела го тук в удобни цивилни дрехи, които му стояха чудесно, между другото, вместо в обичайната униформа. Джоул имаше тънък усет към детайлите, безценно качество още по времето, когато министър-председателят Воркосиган го беше назначил за свой военен секретар в жежката политическа атмосфера на имперската столица. „Сега сме далече от Ворбар Султана. И толкова по-добре.“

Отпи от водата и се гмурна в темата.

— Чувал ли си нещо за новия репродуктивен център, който открихме в центъра на града?

— Ами… конкретно не съм. Знам, че полагаш неуморни усилия за подобряване на общественото здравеопазване. — Примигна насреща ѝ с най-симпатичния си поглед от типа „не знам за какво говориш, но те слушам внимателно“.

— С помощта на майка ми успях да привлека изключителен екип бетански специалисти по репродуктивна медицина, които подписаха петгодишни договори да обучат сергиярски медтехници в клиниката и да работят с пациенти. Идеята е, че след края на договора им ще имаме достатъчно обучени специалисти, за да открием още няколко дъщерни клиники в по-новите колониални градове. А ако имаме късмет, току-виж сме изкушили неколцина от бетанците да останат.