Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 17

— А, да, адмирал Джоул! Вицекралицата ни предупреди, че ще дойдете. Елате, ще ви заведа при доктор Тан.

И го подкара през някаква врата към къс коридор, пропит със слабата миризма на химикали и дезинфектант, които Джоул помнеше от всяка клиника, в която бе имал нещастието да се озове. Дали пък напрежението му не се дължеше на някакъв позабравен спомен за болка и нараняване, разбуден от миризмата? Не, едва ли.

Сестрата го вкара в стая с бюра и комтабла. Половината комтабла бяха в работен режим, обслужвани от съсредоточени служители на клиниката, над видплочите се редяха страховити количества данни, а тук-там се въртяха разноцветни плетеници, вероятно молекулярни карти, помисли си Джоул. Различните цветове и кройки на лабораторните престилки сигурно обозначаваха различни функции, позиции и отговорности, точно като имперските униформи и символи, но на този код Джоул не знаеше ключа. Имаше и много лични подробности — растения в саксии, играчки, холокубчета, сувенири. Дрехите под престилките бяха най-разнообразни, чак до двамата младежи с бетански саронги и сандали, което още не означаваше, че въпросните младежи са бетанци. Виж, вездесъщите чаши за кафе бяха познат елемент.

Сестрата от регистратурата го заведе при бюрото на слаб млад мъж с тъмна коса и синя престилка до коляното, под която се виждаха панталони и риза в сергиярски стил.

— Доктор Тан, адмирал Джоул дойде.

— А, чудесно! Само секунда… — Тан вдигна пръст и довърши каквото там правеше на комтаблото си, изключи страховитата холограма от вибриращи светлинни линии, след което стана, стисна крепко ръката на Джоул и се усмихна. Сестрата си тръгна.

Доктор Тан беше смугъл, страните му руменееха с цвета на човек в добро здраве. Трудно беше да се определи от коя земна етническа група произлиза — за разлика от бараярското население, изгубено и изолирано в продължение на шестстотин години и преоткрито едва преди век, бетанците от поколения използваха генно изчистване и пренареждане, които бяха заличили външните прояви на генетичния произход.

— Как сте, адмирале? Добре дошли в Крац. Много се радвам, че сте тук. Всеки приятел на вицекралицата е и наш приятел, уверявам ви!

Джоул за миг се стресна от познатия бетански акцент, излизащ от непозната уста, но бързо се стегна и съумя да поздрави на свой ред. Реши, че няма да допусне акцентът да му повлияе — дошъл бе тук за информация, въз основа на която да вземе самостоятелно решение… Или вече бе решил, което обезсмисляше въпросите му?

— Вицекралица Воркосиган каза, че ще имате въпроси и че е важно да ви дам пълни и ясни отговори. Искате ли преди това да ви разведа из клиниката?

— Ами… всъщност може. Благодаря. Единственият репродуктивен център, в който съм бил, още не беше започнал работа. — Имаше предвид една церемония по откриване в Хасадар, столицата на окръг Воркосиган, която Арал, по онова време министър-председател, а покрай него и той като негов адютант бяха посетили като израз на подкрепата си за многобройните медицински проекти на графинята.