Читать «Джентълмен Джоул и Червената кралица» онлайн - страница 14

Спомен за нещо забавно раздвижи изразителното лице на Джоул.

— Ами… боя се, че ще го сметнеш за много по-бараярско, отколкото бетанско. Със сигурност включваше много по-малко приказки, отколкото е по бетанския вкус, и не съжалявам за това. Стандартният период за разсекретяване все още е петдесет години, нали? Основателно изискване, ако питаш мен.

Корделия се изкиска.

— Добре тогава, забрави.

Джоул кривна глава.

— А той имал ли е много, ъъ, несподелени увлечения? Преди мен?

— Би трябвало да разменя тази информация срещу нейна равностойна… — Джоул на свой ред махна в смисъл „добре тогава, забрави“ и Корделия се усмихна, — но ще се смиля над теб. Не, макар столицата да беше пълна с красиви офицери, той гледаше на тях като на прекрасен залез или като на хубав кон, наслаждаваше им се абстрактно. Не пропускаше да назначи интелигентен офицер, а ако в добавка е и от красавците, толкова по-добре. Колкото до офицери с изключителна сила на характера, такива рядко се задържаха на Бараяр, повечето търсеха приключения в космоса. А да открие и трите качества в един човек…

Джоул размаха отново ръка, но Корделия го спря с категоричен жест.

— О, дръж се прилично. За пръв път те видя, когато ти връчи онзи медал, нали така? Вече беше чел докладите за орбиталния инцидент, изчел ги беше подробно — винаги го правеше преди награждаване, — както и предишните ти доклади. Ако не друго, ти току-що беше спестил на императора необходимостта да търси заместници на стотина мъже с изключително скъпа професионална подготовка. — Нищо чудно, че Арал го беше назначил при себе си незабавно, веднага щом бумащината и лекарите на Джоул го позволиха. Другото назначение се бе случило доста по-късно.

Джоул изкриви физиономия.

— Това винаги ми се е струвало странно. Да те наградят за действия, които почти не си спомняш. По онова време хипоксията вече си казваше думата. Да не говорим за тежката кръвозагуба. Или така поне заявиха по-късно военните лекари. А аз си мислех само за едно — ами ако се наложи пак да го направя, а не си спомня как? — Устните му се извиха в закъсняла усмивка. — Боже, бил съм млад, нали?

— Беше достатъчно стар. Както и всички ние, предполагам. — След миг тя добави с любопитство: — Хрумвало ли ти е, че си моносексуален, преди Арал?