Читать «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)» онлайн - страница 341

Хусиах подскачаше от възбуда. Трябваше да остане само един Герой. Един-единствен! И тогава прозря своята глупост. Беше чувал слухове… но не им бе обърнал внимание. Че хората се деляха на два пола. Че трябваше да се събират по двойки, за да се допълват. Без да предполага, той сам бе напъхал в ръцете на Джек отредената му половинка.

Преди Амбър да успее да отговори, земята около тях изригна в пламъци.

Битианците нададоха ужасени викове и паднаха по очи, осъзнали, че от дълбините блика Светият огън.

Амбър пусна Джек. Огънят я заобиколи. Усещаше как хладните му езици галят тялото й. Огънят обгръщаше Джек и само Джек.

Над главите им профуча скутер и Ласадей погледна след него.

— Залагам си топките, че този тип възнамерява да напусне планетата.

— Как?

— Снощи започнахме евакуацията. Транспортният кораб е натоварен до половина.

Джек присви очи. Огнените пламъци озаряваха русите му коси.

— Този път няма да го изпусна. Костюмът ще ме отведе при него! — Направи няколко крачки и се затича, поглъщайки разстоянието с огромни подскоци. Светият огън пламтеше зад него.

Амбър притисна устата си с ръка.

Вместо пепел огънят оставяше след себе си разцъфнали стръкове. Той засаждаше живот в изсъхналото поле около Сасинал.

Тя си помисли за Кларон. Да можеше само Джек да види какво прави!

Хусиах я улови за лакътя.

— Ела — рече й. — Трябва да присъстваме.

Тя погледна битианския върховен жрец.

— Не оправдах очакванията ти — смотолеви.

Той поклати глава.

— Не. Аз бях този, който се излъга. Не бях достатъчно мъдър, за да прозра последствията от собственото си пророчество. Но Третата епоха започна. Ела! Искам да видя Светия огън!

Мигащи червени светлини на всички индикатори. Джек ги видя, но въпреки това не забави скорост. Беше набрал достатъчно инерция. Само да се доближи до Уинтън!

Успя да го застигне при билото. Скутерът се залюля и двигателят му се закашля. Джек вдигна ръкавица и стреля. Лазерният лъч попадна в задния двигател и машината полетя надолу.

Блъсна се в песъчливото било и Уинтън мигновено скочи от седалката. Претърколи се и понечи да се изправи. Джек се приземи наблизо, остави го да се надигне и да се затича, после задейства отново двигателите, прелетя отгоре и се спусна на пътя му.

Разтвори усмихнато обятия и бягащият попадна право в прегръдките му.

Уинтън напъна мишци в напразни усилия да се отърве от металното менгеме, в което бе попаднал, и изграчи:

— Ти си предател! Ти си заразен. Ти знаеш…

— Точно така, Уинтън. Зная, че си наредил да умрем на Милос.

Мъжът спря да се бори за миг. Присви очи, споходен от спомени.

— Милос…

— Защо?…

Уинтън облиза устни, твърде сухи, за да ги раздвижи, но все пак опита:

— Ти бе определен да умреш на Милос. Трябваше да го направиш, щом си такъв куражлия! Никой не биваше да оцелее там. На Милос всички бяхте заразени. А Регис трябваше да падне от власт. Това бе единственият начин.

— С кого работеше тогава? Кой ти каза да пожертваш Рицарите? — увеличи малко силата на натиска Джек.

— А ти кой си мислеше? — захили се злобно Уинтън. — Пепус вече набираше сили, в очакване Регис да допусне някаква грешка.