Читать «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)» онлайн - страница 12

— По дяволите! — изруга Харкнес и стовари юмрук върху облегалката. — Има ли опасност от сблъсък?

— Съмнявам се — отвърна Джек, — но те ще открият огън веднага щом ни засекат.

— Никога няма да успеят да ни настигнат.

— Не е необходимо да го правят. Достатъчно е да ни издебнат в точката за корекция на курса, когато скоростта ни е максимално ниска, и да открият огън успоредно на новия вектор.

Лицето на Харкнес потъмня.

— А казваше, че не си пилот — промърмори обвинително.

— Не съм — кимна Джек. Продължаваше да гледа монитора, на който бе изобразено схематично разположението на корабите и летящите тела в околния космос.

— Да… да… това са те… наистина… — клатеше машинално глава Алидж.

Капитанът не можеше повече да търпи да му отнемат командването. Той се изправи и се вторачи в Джек.

— Това е достатъчно, Сторм — рече с официален тон. — Благодаря.

— Няма защо, Харкнес. Но струва ми се, че все още не сме се измъкнали. Кораб от подобен клас и с подобни размери е най-уязвим, когато излиза от хиперпространството и извършва корекции в посоката на движение. Обзалагам се, че точно тогава драките ще се спуснат върху нас.

— За да ни ударят?

— Не.

— Не? — вдигна рунтавите си вежди капитанът.

— Не. Боя се, че ще го сторят, за да ни пленят.

— Ако е така — прошепна с дрезгав от уплаха глас вторият пилот, — по-добре да умрем.

2.

— Нима си готов да се предадеш, Леони? — изсумтя недоволно Харкнес.

— Не, сър — мъжът с изплашено лице изправи рамене. — Виждали ли сте някога пясъчна планета, капитане? След като драките са я превзели?

Джек слушаше мълчаливо разговора. Стараеше се лицето му да остане равнодушно.

Харкнес поклати глава.

— Е, аз пък съм виждал. Преди десетина години. Бях на кораб, който им караше някои стоки. Такъв ни беше договорът. Не че онези противни насекоми го заслужаваха, но търговията си е търговия, нали? — В кафявите му очи се долавяше стаена вина. — Картината е зловеща, казвам ви. Съмнявам се, че има планета, чиято екосистема би издържала дълго след подобна драстична промяна… океаните остават, но растителността загива бързо. Изсъхва и умира, покрита с едър пясък. Държал съм го в шепата си. Все едно, че стискаш живи насекоми, казвам ви. След това кожата ми лепнеше седмици наред. Драките снасят яйцата си в него, а ларвите се хранят с песъчинките. Помня, че докато го разглеждах, си мислех, че преди него там е имало трева. Или може би гора, или ферма. Но вече нямаше нищо. — Леони огледа присъстващите на мостика. — Иначе въздухът ставаше за дишане. Малко разреден, но нищо му нямаше. Ала никой от нас не може да живее на пясъчна планета. Ако питате мен, сигурно така ще изглежда пъкълът, когато го видя.

— Имал си късмет — рече Алидж. — Чувал съм, че някои търговци били използвани за гнездене на яйца.

— О, има какви ли не приказки — махна с ръка Харкнес. — Не бих повярвал, докато не го видя с очите си.

— Защо да не вярваш? От Пясъчните войни знаем, че драките не държат пленници. Ако им паднем, лошо ни се пише.

— В такъв случай да се погрижим да не се случва.