Читать «Пясъчните войни. Книга втора (Поздравът на чуждоземеца. Да отвърнеш на огъня. Предизвикателството прието)» онлайн - страница 11

— Джек Сторм, ако обичате, елате незабавно на мостика.

Алидж се облегна назад и сведе глава, за да прикрие изплашеното си изражение, но първи подскочи, когато вратата на мостика се отвори с тихо свистене и повиканият войник пристъпи вътре.

Нямаше човек от екипажа на Харкнес, който да не се бе прокрадвал в хангара, за да наблюдава как тренира доминионският Рицар. Повечето от Рицарите на борда бяха разрушили костюмите си, преди да отстъпят. Сега членовете на екипажа изпитваха боязливо благоговение пред доспехите на Джек Сторм, още повече че си бяха имали работа с него в онзи наивен миг в началото, когато се опитаха да го подчинят чрез сила. Това бе и причината за безпокойството на Алидж сега.

— Проблеми, капитане?

Харкнес изръмжа нечленоразделно, после добави:

— Моят навигатор твърди, че е засякъл сигнал от хиперпространствения скенер. Някаква идея каква може да е причината?

Джек се втренчи в Харкнес. На лицето на капитана бе изписано онова, което ставаше в душата му. Тревога, страх, готовност за капитулация. Той се извърна към навигатора.

— Кога трябва да излезем в нормалното пространство и да преминем към спирачен режим?

— В началото на следващата вахта. Приблизително след дванадесет часа. Намираме се на две седмици полет от Малтен.

— Достатъчно близо — промърмори Джек, после избута капитана встрани и се наведе над приборите. Той не беше пилот. Беше обучен да воюва, да е част от пехотата. Но и Харкнес бе само капитан на транспортен кораб, без каквито и да било познания за маневриране в космоса. А сигналът, който мигаше от екрана, никак не се понрави на Джек.

Питаше се дали там не ги дебнат драките, изчислили най-вероятната точка на тяхното навлизане в нормалния космос. Драките знаеха, че са били на Бития — по дяволите, тъкмо това бе причината да започне войната преди шест седмици. Не им трябваше много време, за да съберат нужните сили.

Криогенният кораб на Харкнес щеше да е безценен дар за тях, най-вече заради товара в капсулите. Джек се намръщи. Погледна към Харкнес и втория пилот.

— Искам да видя субпространствения информационен бюлетин.

— Сър, нямахме време да изтеглим…

— Зная, офицер. Интересува ме бюлетинът, не опитите ви за връзка.

— Но защо? — Харкнес го погледна с изкривено от гняв лице.

Джек не му обърна внимание, докато четеше нижещите се по монитора кратки съобщения.

— Ето! — извика и вдигна ръка.

Вторият пилот спря образа на екрана.

Виждаха се звездните координати на последното разположение на дракския боен кораб, изпратени от неизвестен доброжелател. Джек не знаеше дали драките са атакували някъде, но сега поне имаше известна изпреварваща информация.

— Навигаторе…

— Алидж, сър.

— Искам графично изображение. Готов съм да заложа бойния си костюм, че там ни дебнат драки.

Алидж се надвеси над компютъра и въведе с притихнал глас устна команда.