Читать «Последният олимпиец» онлайн - страница 162

— Чао! — Рейчъл метна раницата на гърба си. Изглеждаше притеснена, но беше твърдо решена да спази обещанието към баща си и да замине за лицея „Кларион“ в Ню Хемпшир. Новият ни оракул щеше да дойде тук чак следващото лято.

— Ще се справиш — увери я Анабет и я прегърна. За моя изненада, през последните дни двете се разбираха чудесно.

Рейчъл прехапа устни.

— Дано да си права. Честно казано, малко се притеснявам. Ами ако някой ме попита какво ще се падне на контролното по математика и започна да прорицавам в час? „Питагоровата теорема ще е въпрос номер две…“ Богове, представяте ли си какъв кошмар!

Анабет се разсмя и за моя радост, Рейчъл също се усмихна.

— Е — рече тя, — внимавайте и бъдете добри един към друг.

Можете ли да повярвате, че докато го казваше, ме гледаше! Все едно от мен можеше да се очакват някакви неприятности. Само че не успях да възразя, тъй като Рейчъл за последен път ни пожела всичко хубаво и се спусна към пътя, където я чакаше кола.

Анабет, слава на боговете, щеше да остане в Ню Йорк. Беше получила разрешение от родителите си да се запише в училище с пансион в града, така че да е близо до Олимп и да наглежда новото строителство там.

— И да си по-близо до мен? — попитах.

— Я, кой се мисли за центъра на Вселената!

След това обаче ме хвана за ръката. Спомних си какво ми беше казала в Ню Йорк, че иска да създаде нещо дълготрайно, и си помислих, че може би това беше едно добро начало.

Драконът Пелей се уви доволно около ствола на елата под Златното руно и захърка, от устата му излизаше пара.

— За пророчеството на Рейчъл ли мислиш? — попитах Анабет.

— Как се сети? — намръщи се тя.

— Защото те познавам.

Тя ме сръга в рамото.

— Да, прав си. „Седмина герои ще сбере зовът…“ Чудя се, кои ли ще са те. Толкова много нови лагерници ще има следващото лято.

— Аха — кимнах. — А после и онова за огъня и водата…

Анебет облиза устни.

— И „пред портата на смъртта бди врагът.“ Не ми харесва, Пърси. Мислех си… Можеше поне за малко да се порадваме на спокойствие, ей така, за разнообразие.

— Няма да го има нашия лагер, ако има спокойствие — отвърнах.

— Сигурно си прав… А може и пророчеството да не се сбъдне скоро.

— Да, може да остане за следващото поколение — съгласих се. — А ние само да се излежаваме и да се забавляваме.

Тя кимна, но все още изглеждаше притеснена. Разбирах я, но ми беше трудно да се тревожа в един такъв хубав ден, когато Анабет беше до мен и се очертаваше в идните месеци да прекарваме доста време заедно.

— Да се състезаваме до пътя? — предложих.

— Нямаш никакъв шанс!

Тя хукна надолу по хълма и аз се втурнах след нея.

За първи път не погледнах назад.

Информация за текста

Rick Riordan

The Last Olympian, 2009

Издание:

Рик Риърдън. Последният олимпиец

Превод: Владимир Молев

Редактор: Вихра Василева

Коректор: Таня Симеонова