Читать «Господари на лъка» онлайн - страница 243
Кон Игълдън
Битката при прохода Гърлото на язовеца се смята за една от най-големите победи на Чингис. Изправен срещу по-многоброен противник и неспособен да маневрира, той изпратил отряди да ударят врага по фланговете и те изкатерили планини, които китайците смятали за непроходими. Китайската конница била отблъсната от монголските ездачи назад върху собствените си редици и десет години по-късно скелетите на убитите се виждали по протежение на цели петдесет километра. Като се имат предвид обичайните проблеми с транскрипцията и произношението, в най-ранните извори проходът е известен като Юхун, което грубо се превежда като язовец.
След като загубил сражението, генерал Джи Джонг наистина се върнал и убил младия император, после коронясал друг, а самият той управлявал като регент.
Град Йенкин бил построен така, че да бъде непревземаем и по стените имало почти хиляда стражеви кули. Всяка една се защитавала от огромни арбалети, способни да изстрелват грамадни стрели на разстояние цял километър. Освен това защитниците разполагали с требушети, които изпращали тежки снаряди на стотици метри. Имали също барут и тъкмо започвали да го използват във военното дело, макар отначало само с отбранителна цел. Катапултите можели да изстрелват глинени делви, пълни с петрол. Атаката срещу такава крепост би означавала разгром за монголската армия, затова Чингис предпочел да опустоши околностите на града и да го принуди да се предаде от глад.
Минали четири години, жителите на Йенкин били принудени да ядат собствените си мъртъвци и през 1215 г. отворили портите и се предали. Чингис приел това заедно с невъобразим по размерите си откуп. После потеглил обратно към степите от младостта си, както правел през целия си живот. След края на обсадата императорът избягал на юг. Макар че не се върнал лично, Чингис пратил войска да отмъсти на града. В някои части на Йенкин пожарите бушували цял месец.
Въпреки омразата му към Дзин на Чингис не било писано да ги види окончателно победени и покорени. Това щели да постигнат неговите синове и внукът му Кублай. В зенита на своя успех той напуснал Китай и се насочил на запад. Вярно е, че ислямските владетели отказали да признаят властта му, но Чингис не бил толкова непрактичен, че да реагира необмислено. В книгите по история обикновено се подминава странният факт, че той зарязва Китай точно когато е бил готов да падне в краката му. Възможно е просто да се е поддал на предизвикателството на шаха на Хорезъм Ала-Уд-Дин Мохамед. Чингис не бил от хората, склонни да оставят предизвикателствата без отговор. Всъщност изглежда им се е наслаждавал съвсем истински.
Той разбирал идеята за държави и закони и постепенно разработил свой кодекс, известен като Яса.
„Ако големците, военачалниците и водачите на многото потомци на владетеля, които ще се родят в бъдеще, не се придържат стриктно към Яса, силата на държавата ще угасне и ще настъпи краят й. Колкото и да търсят Чингис хан, няма да го намерят.“
