Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 6

В помещението без прозорци се усещаше влажен хлад и той потрепери, докато палеше няколко лампи, за да огледа творението си. Бавно отвори един люк отстрани на голям правоъгълен метален предмет, поставен върху дънната плоча на масивна дървена каса за транспортировка, която заемаше почти половината от пода на помещението. Видимите страни на подобния на саркофаг контейнер бяха гладки, върху тях бе оставен само един-единствен отвор — люк за наблюдение с площ два квадратни фута. През него се виждаше оловният щит на вътрешната камера; Роджърс Хенри отиде до отвора, надникна вътре и грижливо провери всичко, преди внимателно да затвори люкчето и да го заключи. Задейства малък вътрешен компютър, преди да нагласи часовника, след това запали ацетиленова горелка и бавно и внимателно завари външната обвивка.

Горната част на тежката дървена каса за транспортиране висеше на макара от метална греда на тавана. Бавно и мъчително той премести касата по гредата и, доволен, след като тя се изравни с долната си част, започна да спуска с дебелото въже сандъка на мястото му. Това усилие го изтощи и той седна на един кашон наблизо. Почива почти десетина минути, преди да хване отново въжето и да продължи спускането. Когато сандъкът слезе долу, отново си почина малко, а после се зае да закрепи горната част към дънната плоча от всички страни с множество тежки болтове.

„Остава още едно нещо“ — напомни си той. Част от тавана на гаража бе снабдена със слънчеви панели, които произвеждаха достатъчно електроенергия, за да зарежда акумулатора вътре в контейнера и да го поддържа практически безкрайно време. Той свърза тънкия кабел към контакт отзад на дървената каса, видя, че малката индикаторна лампичка светна, след което се отдръпна назад и огледа за последно всичко. Кабелът бе така проектиран, че да се откачи и да се прибере сам в стената, веднага щом устройството бъде преместено. Преди да се изправи, той провери напрежението на подаваното електричество.

Всичко бе готово. Най-сетне беше готово!

Бе купил малка бутилка шампанско и я бе оставил в дъното на хладилника преди години — тогава, когато планът се бе оформил за пръв път в сляпата му ярост след напускането на Вивиан. Той обви тапата с кърпа за ръце и отвори бутилката, след това напълни една от инкрустираните със злато чаши от двестагодишния кристален сервиз, наследство от майката на Вивиан — сервиз, който той с наслада бе натрошил с чук и й бе върнал в кутия от обувки, като си остави само една чаша за собствено ползване.

Отнесе чашата в кабинета си и отново седна в креслото, завъртя бокала в ръка и отново направи преглед на подробностите на онова, което бе задействал. Ледена усмивка озари лицето му, когато допи последните капки шампанско, след което метна чашата върху тухлите на камината и се наслади на края на разрушението.

Усмивката му се разтегли още, като си помисли как го бе прегърнала преди час. Точно както го бе планирал.