Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 29

Тя кимна и той продължи:

— Наричат го урагана „Сигрид“ и диаметърът му е над осемстотин мили! Силата на вятъра в центъра му е…

— Какво? — извика в отговор тя.

— Скоростта на вятъра близо до центъра му е над двеста мили в час!

Изкачиха се по гладката, нестабилна стълбичка, прилепена към предната врата.

След като най-сетне влязоха на сухо, Вивиан Хенри го помоли да повтори думите си.

— Казах, че ветровете в центъра на урагана са ужасяващи, над двеста мили в час. Ако „окото“ му се стовари върху брега на Делауеър, ще издуха целия плаж Рехобот Бийч и половината от бреговата линия на Джърси на север.

— Но ние ще успеем да стигнем до Вашингтон навреме, нали?

Очите й се бяха разширили от тревога. Значи трябваше да се състезават и с времето, и с урагана убиец.

Скот пое дълбоко дъх като видя изражението й.

— Не мога да обещая, че ще успеем, госпожо, но определено ще се опитаме.

— Моля ви… — започна тя, но се поколеба, сякаш премисляше думите си. — Аз… не бих искала да навлизам в подробности, но ви моля да разберете, че е въпрос от първостепенна важност да пристигна с товара си във Вашингтон този следобед.

Как бих могла да му внуша колко много искам всичко това да свърши? — помисли си тя.

Скот Макей усети настойчивостта в думите й, а нейното вълнение и безпокойство сякаш се предадоха и на него. Затова отговорът му далеч не прозвуча уверено:

— Ние ще… ще направим всичко, което е по силите ни, мисис Хенри.

Вашингтон, окръг Колумбия — 2:25 следобед, източно време

По обяд службите на федералното правителство във Вашингтон започнаха да затварят, предвид прииждането на урагана „Сигрид“. Това спешно затваряне обаче нямаше никакъв облекчителен ефект върху стремглаво растящия обем работа на персонала в Националния съвет по сигурност.

Станли Шапиро, съветникът на президента по въпросите на националната сигурност, реши да отиде пеша от Западното крило до седалището на НСС в прилежащото Административно здание, веднага щом стана ясно, че във Флорида бе засечен реален опит за терористична заплаха. Тъй като президентът летеше за Япония за международна среща на върха по търговските въпроси, информацията бе предадена до ВВС номер едно.

Шефът на президентската администрация причака д-р Шапиро при излизането му от Западното крило, за да се посъветват на крак.

— Точно сега цари пълна бъркотия — започна Шапиро. — Информиран си за това какво смята, че е открил онзи екип по мониторинга на флота в Маями, нали?

Шефът на администрацията кимна.

— Добре, докато Лангли работи по въпроса кой, ФБР съвместно с Пентагона и ФАА работи по въпроса къде, а НСС работи по въпроса какъв материал е бил засечен, основният проблем е, че може би сме твърде закъснели. Може би вече сме изгубили следата.

— Увериха ме, че всички самолети са били привикани обратно в Маями.

Бившият професор от Принстън поклати отрицателно глава и характерната му папийонка запърха — гледка, която закопчаният до последното копче шеф на администрацията винаги намираше за дразнеща.

— Не са го открили навреме. Някои самолети вече са кацнали на местоназначението си, други е трябвало първо да презаредят гориво, а така би могло материалът да бъде разтоварен. Мисля, че осем полета са били върнати и са минали през проверка с детектора, но резултати няма. Но радиоактивният товар би могъл да е на камион, или в кола, а ние дори не сме сигурни, че сме установили всички излетели самолети. Все едно търсим игла в купа сено.