Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 27

— Това е в интерес на националната безопасност — му беше казала, следвайки точно предписанията на Роджърс.

— Ами… — бе измърморил той, — мога да се срещна с вас не по-късно от шест вечерта. Ще остана дотогава, но не и по-късно.

Те нямат представа какво им нося, помисли си тя. Никой не е допускал дори, че той ще успее.

Разбира се, винаги съществуваше възможността да не бе успял, а оръжието „Медуза“ да не бе нищо друго, освен последния презрителен жест на Роджърс Хенри — безполезен модел, изпратен като последна обида на хората, които го бяха изгонили и принудили да се пенсионира преждевременно. Можеха да изучават прототипа с месеци, дори с години, преди да разберат, че е измама, а Роджърс бе достатъчно способен да измъти подобен план. Не можеше да бъде сигурна, разбира се, но идеята, че наистина бе успял сам да разработи Оръжието, все още й изглеждаше смехотворна. Нямаше да имат друг избор, освен да похарчат безкрайни месеци и астрономически суми долари, за да изследват модела, а може би и да построят истинско устройство и да го изпробват в някое далечно ъгълче на планетата.

Шофьорът на таксито с мъка взе поредния завой с висока скорост, колата занесе по мократа настилка, но той бе доволен, че пътничката му се лашна към единия край на задната седалка. Бе натиснал педала на газта докрай, за да не пропусне тази възможност, след това засили по сервизния път към товарния терминал, като крадешком я погледна в огледалото за обратно виждане — беше разочарован, защото тя изглеждаше потънала в мислите си и не забелязваше бясното му каране.

Вивиан се сви, като си помисли как би реагирал Роджърс на поведението на шофьора. Щеше да влезе в словесна битка, щеше да залее таксиджията с вълна от обиди, които човекът нямаше как да разбере. Тези сцени не й липсваха. Бившият й съпруг бе в състояние да упражни заплашително, смразяващо словесно насилие спрямо всекиго, включително и спрямо собствената си съпруга.

Особено спрямо мен, помисли си тя. Носеше достатъчно душевни травми, за да може да ги забрави.

Сепна се, като си помисли, че Роджърс бе починал и отдавна погребан. Ала поради някакво странно психологично изкривяване в мисленето й, тя се улови, че се отнася към палетизираната дървена каса като към неговия ковчег. След като го доставеше на висшите военни в Пентагона, може би щеше, дай боже, да се отърве най-сетне от самия него.

Вивиан осъзна, че таксито е спряло и шофьорът й е отворил вратата, без да има никакво намерение да проявява любезност.

— Шест и петдесет — лаконично избъбри той с грубия си акцент, като явно изгаряше от нетърпение да се върне към терминала и да се сдобие с по-доходоносен курс.