Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 23

— Да не би да имаш излишни трийсет бона, които да ми заемеш, Док? — изсумтя Скот и се обърна напред, вече съжалил за тона си.

Док не заслужаваше това.

Линда Макой изпадна в неловко мълчание. Вторият пилот повтори приетото разрешение за завръщане и обърна носа на 727 към югоизток.

Скот се облегна назад, гледаше в нищото, обмисляше трескаво щетите. Онова, от което щеше най-много да го заболи, щяха да са самодоволните усмивчици на онези, които посрещнаха още в началото с присмех идеята му, особено някои банкери, които пренебрегнаха бакалавърската му степен и погледнаха презрително на „нищожната“ сума от триста хиляди долара като недостатъчен начален капитал. Къщата в Сентръл сити и парите бе всичко, останало от баща му, а сега парите вече ги нямаше. А си бе мечтал да ги превърне в милиони.

Скот си представи баща си — строг, често неотстъпчив, но нежен, винаги готов за неочаквана усмивка, която да блесне като слънчев лъч през буреносни облаци. Скот се бе трудил здраво, за да заслужи тези изблици на бащинско одобрение, а успехът му би бил равнозначен на същото.

Може би обаче все още имаше някакъв шанс. Може би не тълкуваше вярно нещата.

Той поклати глава при сюрреалистичната мисъл за провал. Само допреди няколко дни спасението изглеждаше толкова близко. Запита се дали трябваше да остане в Сентръл сити, ако се наложеше да ликвидира фирмата. Може би щеше отново да подаде молба в „Юнайтед еърлайнс“. Може би този път щеше да извади късмет.

С периферното си зрение Скот мярна умърлушеното лице на Джери и мислите му се отнесоха към двамата му приятели — единствените служители във фирмата.

Док Хазърд щеше да се оправи, разбира се, независимо какво щеше да стане. Ветеранът от „Пан Ам“, с трийсет и три годишен стаж на командир, винаги се изправяше на крака — и винаги с красива жена до себе си. Док бе удивителен. Не, той се тревожеше много повече за Джери Крисчън, който трябваше да поддържа семейство и нямаше къде да отиде. Трябваше да направи всичко, за да помогне на Джери да си намери някаква друга работа. Ако се сгромолясат, щеше да има достатъчно спестявания, за да плати наема на Джери и своя собствен за няколко месеца, а след това щеше да се появи нещо друго.

— Командире, много съжалявам да чуя това — каза най-сетне Линда Макой с малко по-мек тон. — Нямах представа, че ситуацията е толкова критична. Аз… предполагам, че бих могла да издържа известно време, докато свършите онова, което се налага.

Скот кимна без да се обръща назад, ала Линда Макой се наведе към креслото му.

— Значи работата е в договора с НОАА, така ли? Нямате друга възможност да се задържите на повърхността?

Скот Макей поклати отрицателно глава и отново взе слушалката на флайтфона от вилката му.

— Аз поне не виждам такава — отвърна й тихо той, решил да пропусне подробностите.

Извади малко поомачкана визитка от джоба на ризата си и набра номера, страхувайки се от онова, което ще чуе в разговора си със спедитора в Маями. Може би щеше да успее да успокои човека. Беше разочаровал достатъчно хора този ден.