Читать «Проектът „Медуза“» онлайн - страница 22

А сега, разбира се, това наистина не го вълнуваше. Съществуваше само един човек, когото искаше да умилостиви, и той бе онзи служител от НОАА във Вашингтон, който отговаряше за договора им.

Обърна се още веднъж да я погледне, опитваше се да я възприема единствено като клиентка.

— Доктор Макой, вие не разбирате. В Маями сме оставили главния куриерски палет, който по договор трябва да доставим в Денвър. Вашите палети са на борда като един вид услуга.

— Можете да се върнете, след като ме откарате — отвърна тя.

Скот поклати глава преди тя да беше свършила.

— Не. Денвър е на повече от два часа път оттук. Ще ни трябват шест часа, за да се върнем до точката, в която се намираме сега.

Тя тръсна енергично глава в отговор и той усети как косите й се развяха на сантиметри от лицето му.

— Командире, за този куриерски палет времето вече не е толкова важно. За моя товар обаче то е решаващо!

— Съжалявам, доктор Макой.

— Ако обърнете назад, лично ще се погрижа да изгубите проклетия си договор!

Скот отново закова поглед върху централния пулт в опит да се пребори с вълната от противоречиви чувства. Линда Макой явно не разбираше какво става с тях, пък и той не бе сигурен дали иска тя да узнае колко близо са до финансовия колапс. И все пак изкушението да отвърне на удара с удар бе твърде силно. Той отново я погледна с напрегната усмивка и късо отмъстително пламъче в очите.

— Ще анулирате договора ни?

— Определено ще се опитам, ако настоявате да се върнете.

— Ами добре, докторе, само че заплахата ви дрънчи на кухо. И знаете ли защо? Защото ако не обърна назад, аз все едно пак ще изгубя договора. Телефонният разговор бе с един от вашите чиновници във Вашингтон. А той бе достатъчно любезен да ме информира, че тъй като сме оставили главния палет в Маями, ако не се върнем там в следващите два часа, той ще развали договора ни. Нямам никакъв избор. Но ще ви кажа какво ще направя и ще съжалявам много, ако то не срещне вашето одобрение. Ние ще се върнем в Маями и веднага щом разтоварим, дозаредим с гориво и натоварим основния товар, ще ви откараме право в Денвър — но не и преди това. — Той отново погледна към централния пулт, без всъщност да го вижда. — За нас това може да се окаже последното ни действие като законна авиокомпания. Никак не съм сигурен, че ще ни простят такава грешка.

Джери Крисчън въздъхна силно при тая тирада, а Линда Макой изглеждаше озадачена.

— Последното действие ли? — попита тя.

Скот кимна:

— Без изпълнението на този договор ние, най-просто казано, вече сме аут — край с бизнеса.

От тези думи стомахът му се сви, ала трябваше да ги изрече. Без договора нямаха никаква друга надежда.

— Ако не платя вноската си по лизинга на този самолет следващата седмица, всичко отива в канала. А точно сега не разполагам с тези пари. Разчитах на чека от НОАА и, честно казано, имам лошото предчувствие, че онзи чиновник няма никакво намерение да ни прощава. Нещо в тона му ми подсказа, че ние сме вече история…

— Скот! — укоризненият тон на Док Хазърд от дясното кресло го прекъсна. — Още не всичко е свършено.