Читать «Синьо злато» онлайн - страница 210

Изпод палмова сянка, тази сцена бе наблюдавана с удовлетворение от Групата за специални задачи при НАМПД и капитана на „Морска червеношийка“.

— Разбра ли някой какво каза старият? — попита Завала.

— Арабският ми е доста ограничен — отвърна Гемей, — но мисля, че отправи огромни благодарности към Аллах за водата, чудотворния дар на живота.

Пол прегърна жена си и каза:

— Жалко, че Франсешка не е тук, да се види издялана от мрамор. Това ми напомня за миналото й на бяла богиня.

Остин кимна:

— Доколкото я познавам, дори не би погледнала натам. Щеше да провери водната кула, напоителните системи, щеше да се увери, че няма течове по водопровода от инсталацията до тук и щеше да продължи да строи нови инсталации.

— Май си прав — съгласи се Пол. — Щом останалите страни видят, колко добре се представя проектът „Кабрал“ в тази пилотна инсталация, всички ще дотърчат с канчетата напред. Бахрейн и Саудитска Арабия дадоха да се разбере, че са готови да финансират едно-друго. Но от Обединените нации заявиха, че ще се съобразят с молбата на Франсешка, приложена към плановете, които ти предаде и ще насочат главните си усилия към страните около Сахара.

— Чух, че Мексико и северозападните щати в САЩ са постигнали съгласие за изграждането на инсталации по калифорнийското крайбрежие — обади се Остин. — Това ще облекчи натоварването на Колорадския басейн.

Отново се намеси Гемей:

— Мисля, че Франсешка би се радвала да види как доскорошни врагове, заради водата, днес си сътрудничат, за да я закарат в пустинята. Роди се съвършено нов дух на сътрудничество. Може би все още има някаква надежда за запазването на човешкия род.

— Аз съм оптимист — заяви Остин. — ООН обеща да се откаже от привичната мудност на бюрократичния си процес. Свършиха добра работа с оня канадски завод за производство на анасазиум. Проектите на Франсешка са удивително прости. От видяното тук, можем да разберем с каква лекота и без много средства, всяка страна може да започне да произвежда евтина вода.

— Парадоксално, нали? — забеляза Гемей. — Анасазиумът дойде от Лос Аламос, където създаваха оръжие за масово поразяване.

— Такова и щеше да си остане в ръцете на „Гогщад“ — подчерта Остин.

Гемей потръпна, макар че температурата беше над тридесет и пет.

— Понякога ми се струва, че онази гигантска жена, двамата й убийци и ужасното им леговище са били само сън.

— За нещастие, бяха съвсем реални и онова, от което избягахме, не беше къщичка на зла вещица от приказките.

— Надявам се само, някоя злокачествена клетчица да не се е запиляла някъде и да дебне удобен момент да метастазира.

— Няма кой знае каква възможност това да се случи — отговори Остин. — „Гогщад“ загуби лидера си, научния си потенциал, както и могъщите мъже, които бяха двигателят на всичко това. Народите по света си дадоха сметка, какво бяха на път да загубят и започнаха да възстановяват правата си върху водоизточниците.