Читать «Огнен лед» онлайн - страница 8

Тавров е обикновен, но не и глупав човек. Грабва телефона, който свързва рубката с офицерските кабини.

— Какво искате? — лае Якилев в слушалката.

— Трябва да ви кажа нещо — отвръща капитанът.

— Ще намина по-късно.

— Не, много е важно. Трябва да ви го кажа незабавно.

— Добре. Слезте при нас! Не се притеснявайте — добавя Якилев с лоша усмивка. — Ще се опитам да не ви застрелям.

Капитанът оставя слушалката и буди Сергей, който вони на алкохол. Налива му чаша силно кафе без захар.

— Дръж същия курс на юг. Връщам се след малко. А сгазиш лука, а съм те лишил от водка чак до Константинопол.

Тавров бърза надолу и отваря внимателно вратата, почти в очакване да го посрещне облак куршуми. Якилев го чака. Застанал е широко разкрачен и с ръце на хълбоците. На пода спят четирима казака. Пети седи преметнал крак връз крак и държи карабина.

— Защо ме събудихте? — пита недоволно Якилев.

— Елате с мен, моля — отвръща капитанът и излиза. Спускат се върху потъналата в мъгла главна палуба и тръгват към кърмата. Тавров се надвесва над парапета и вперва поглед в тъмата, погълнала широката им пенеста диря. Той остава така няколко секунди и казва:

— Някакъв съд ни следва.

Якилев го гледа подозрително и свива шепа край ухото си.

— Вие сте се побъркал. Не чувам нищо, освен шума на този загубен кораб.

— Вие сте казак — казва Тавров. — Значи разбирате от коне, нали?

— Естествено — сопва се майорът с презрително сумтене. — Че кой не разбира?

— Аз например, но пък разбирам от кораби, за сметка на това и ви казвам, че ни преследват. Един от цилиндрите на този съд не работи. Мисля, че е същата гемия, която ни следваше през деня.

— Е и? Какво от това? Нали сме в морето? Рибата се въди в морето, нали така?

— На такова разстояние от брега няма риба. — Тавров се ослушва пак. — Няма съмнение: лодката е същата и следва нашия курс.

Майорът се впуска в дълга серия псувни и удря по парапета.

— Трябва да им се измъкнете.

— Няма как! Не и с една машина.

Лапата на Якилев грабва реверите на капитана и го изправя на пръсти.

— Не ми разправяйте на мен кое е възможно и кое не е — крясва той. — Трябваха ни седмици, за да се домъкнем от Киев. Температурата беше тридесет градуса под нулата. Вятърът шибаше лицата ни като с бич. Такава буря през живота си не бях виждал. Тръгнах с пълна сотня. Сам виждате какво е останало от нея. Другите останаха в степите, за да ни пазят тила през линиите на германците. Ако не ни бяха помогнали татарите, никога нямаше да се доберем до Одеса. Но ние успяхме. И вие трябва да го сторите.

Тавров овладява кашлицата си.

— В такъв случай, ще трябва да сменим курса и да угасим светлините си.

— Ами, направете го! — нарежда офицерът и отпуска желязната хватка.