Читать «Огнен лед» онлайн - страница 16

Неколцина разтреперани в утринния студ жители викат към него, но полицаят не обръща внимание на обидните думи, а спира колата и се спуска пеша малко надолу по склона. Сега, след като напрежението на момента е отминало, усеща краката си да омекват. Нищо. Поглежда часовника си. Минават пет минути. Заедно с тях отлитат и мечтите му за спокойни старини, с полицейската пенсийка в джоба. Свършено е с мен, казва си той и го избива пот, въпреки хладината на утрото.

В този момент вижда как се надига хоризонтът, а до слуха му достига тътен като от далечна буря. Хората престават да крещят. Над морето надвисва мрак, а пристанището се изпразва — той вижда дъното — но това трае само броени секунди. Водните талази се завръщат, с шум на реактивен самолет при излитане и подмятат във въздуха рибарските лодки, сякаш са играчки. Следват още две вълни, по на няколко секунди една от друга и всяка следваща е по-мощна от предходната. Те се издигат над брега. Когато се дръпват, от рибарския кей и мотела няма и помен.

Роки поинт, оставен от Дженкинс призори е доста по-различен от онзи, който заварва сега. Закотвените в пристанището лодки представляват безформена маса от дърво, метал и фибростъкло, струпана по протежение на брега. По-малки съдове са запратени върху Главната. Витрините са разбити като от банда вандали. Водата е помътняла и пълна с водорасли и парчетии, а серният мирис на морско дъно се смесва с този на умряла риба. Мотелът е изчезнал. От рибарския кей са останали само коловете, макар масивният вълнолом да не е мръднал. Дженкинс насочва лодката си към една фигура, размахала ръце на вълнолома. Началникът Хоз хваща хвърленото му въже, закрепя го и скача в лодката.

— Има ли пострадали? — пита Дженкинс, докато разглежда града и пристанището.

— Джек Шрегър загина. Доколкото знам, само той. Всички други изкарахме от мотела.

— Благодаря ти, че ми повярва. Съжалявам, че те навиках така.

Началникът издува бузи.

— Добре че те послушах. Представяш ли си, какво би станало?

— Кажи ми какво видя — настоява Дженкинс. Ученият в него е надделял.

Хоз излага подробностите:

— Застанали бяхме на хълма. Приличаше на ураганна буря и звуците бяха подобни. После пристанището се изпразни, също като умивалник, на който са махнали тапата. Видях дъното. Това трая само секунди, а после водата нахлу назад, с рева на самолет.

— Сполучливо сравнение — в открито море цунами се движат с близо хиляда километра в час.

— Уха! — не се сдържа полицаят.

— За щастие, когато наближат брега и плитчините, скоростта им рязко спада. Но енергията на вълната не намалява от това.

— Значи, водна стена петнадесет метра висока. Три под ред. Всяка една — по-висока от предишната. Отнесоха кея и мотела, наводниха Главната. Знам, че си професор, Рой, но как разбра все пак, че това ще се случи?

— Виждал съм подобно нещо в Нова Гвинея. Провеждахме едно проучване, когато се зароди цунами, с височина до двадесет метра, а самият кораб бе подхвърлен няколко пъти нагоре — същото което ми се случи и днес. Предупредихме населението и мнозина се отърваха, но въпреки това, загинаха повече от две хиляди души.